Сред интересуващите се от творчеството на Пабло Пикасо е широко разпространен митът за това, че след самоубийството на Карлос Касагемас, който му е добър приятел, испанският гений влязъл в своя “син период”, характеризиращ се със силна меланхолия в творчеството му.
 
От Винсент ван Гог до Марк Ротко, образът на измъчвания художник, който произвежда най-добрите си платна, когато страда от емоционална нестабилност, е фундаментален, но новите изследвания показват, че всичко това може да е мит. 
 
Според скорошно изследване на Катрин Греди, професор по икономика в университета Брандейс в Масачузетс, подобен подход е очевидно заблуждение.
 
Пол Сезан например изцяло престава да рисува след смъртта на майка си. Греди анализирала статистиката на продажби и историята на музейните придобивки на 12 хиляди произведения на изкуството, създадени между 1900 и 1920 година.
 
Датите на смърт на роднини и близки приятели на 33 френски и 15 американски художници са събрани от електронни източници и биографии, както и информация от Blouin Art Index и покупко-продажби направени от Метрополитън музей.
 
Изследването, което включва Едгар Дега, Едуар Мане, Клод Моне, Пикасо, Вилем де Кунинг, Джаксън Полок, Марк Ротко и Агнес Мартин, показва, че творбите създадени от художниците след смъртта на любим човек, са по-евтини от появилите се в по-спокойни периоди от живота им.
 
Също така тези творби много по-рядко попадат в колекциите на музеите. 
La Gommeuse е картината на Пикасо, която е най-скъпо оценената от произведенията от синия период.
 
Миналият месец тя се продава за $ 67,5 милиона. Но най-скъпата картина, продадена на търг, дело на Пикасо е Les Femmes d'Alger. Тя е създадена повече от половин век по-късно. Цената й е над $ 100 милиона. 
 
Освен това, картини, които са нарисувани в първите две години след някаква тежка загуба, не са чак толкова много. “ Концепцията “състояние на потока”, в която се потапя художникът и е изцяло въвлечен в творческия процес е получила широко признание от психолозите”, пише Греди в книгата си “Death, Bereavement, and Creativity”.
 
Въпреки това, отчаянието е “истинският враг на креативния поток” и по такъв начин “смъртта и значимата загуба, наистина могат да притъпят творческите импулси”.