Палатки под различни форми са били използвани от нашите предци още от дълбока древност. Най-старата открита подобна конструкция датира от 40 000 години преди Христа и е намерена в Молдова. Такъв тип палатки се откриват предимно по руските равнинни земи. Те били с кръгла основа и заемали площ от осем до 24 квадратни метра. Били изградени от животински кожи, кости и клони.

Смята се, че покривите от животинска кожа са били поддържани от масивни кости от мамут, а входовете на палатките - оградени от бивните на огромното животно. В някои от тези палатки имало обособено място за палене на огън.

Снимка 402523

Източник: Wikipedia, Nandaro. (CC BY-SA 3.0)

За период от 40-50 хиляди години палатките не се изменили много и се състояли от кожи, дървени подпори и въжета. Палатките на римската армия също били направени от кожа, но стиловете и размерите им били доста разнообразни. Те се пренасяли от мулета. Палатките на центурионите били по-големи и високи, тъй като в тях се провеждали важни срещи.

През вековете номадските народи са били тези, които използвали палатките за свои жилища. Такива са индианците, монголските племена и бедуините, като палатки се използват и сега от тези, които разчитат на добитъка си за прехрана, и се придвижват с него от място на място.

Снимка 402524

Източник: iStock

Конусовидните типита са характерни с отворите в центъра на покривите си, през които да излиза пушекът от запаления вътре огън. Тези шатри са се използвали още през палеолита и са характерни за индианците и за народите в Северна Европа и Азия.

В степите на Централна Азия все още се използват юртите. Те представляват преносими, покрити с кожи палатки с кръгла основа. Подпорите са от дърво, а юртите се разглобяват лесно и се пренасят от камили и якове.

През ХХ век палатките са претърпели драматични промени и днес най-често се използват с цел отдих сред природата или наблюдение на диви животни. Те са леки, сглобяват се и се разглобяват все по-бързо и лесно и всеки може да притежава собствена палатка. Но палатките винаги са имали едно общо предназначение - да ни предпазват от природните стихии.