За автора:
Василий Семьонович Гросман (Йосиф Соломонович) е роден на 29 ноември (12 декември) 1905 г. в украинския град Бердичев. От първия до последния ден на Великата Отечествена война е военен кореспондент. Автор е на епичната трилогия „Степан Колчугин" (1937-1940), повестта „Народът е безсмъртен" (1942), „Черна книга" - сборник със свидетелства за преследване и унищожаване на съветски евреи от нацистите (в съавторство с Иля Еренбург; написан през 1946 г., а издаден едва през 1980 г. в Израел), на очерка за геноцида на евреите „Треблинският ад", използван като документ на обвинението на Нюрнбергския процес, на повестта „Всичко тече", излязла през 1970 г. в Германия и през 1989 г. в СССР.
„Аз видях непоклатимата сила на идеята за обществено добро, родена в моята страна. Видях тази сила в периода на всеобщата колективизация, видях я през 1937 година. Видях как в името на идеята за добро, също толкова прекрасно и човечно, колкото идеала на християнството, се унищожаваха хора. Видях села, гинещи от глад, видях селски деца, умиращи в сибирските снегове, видях ешелони, откарващи в Сибир стотици и хиляди мъже и жени от Москва, от Ленинград, от всички градове на Русия, обявени за врагове на великата и светла идея за обществено добро.
В ада закалих вярата си. Моята вяра излезе от огъня на кремационните пещи, премина през бетона на газовите камери. Видях, че не човекът е безсилен в борбата срещу злото, видях, че могъщото зло е безсилно в борбата срещу човека. В безсилието на безсмислената доброта е тайната на нейното безсмъртие. Тя е непобедима. Колкото по-глупава, колкото по-безпомощна е тя, толкова е по-огромна. Злото е безсилно пред нея! Пророците, вероучителите, реформаторите, лидерите, вождовете са безсилни пред нея. Тя - сляпата и няма любов - е смисълът на човека."
Василий Гросман
За книгата:
„Живот и съдба" е епичен разказ за Втората световна война, проникновена равносметка за тъмните сили на злото, белязали целия ХХ век. Вплитайки в обща картина кръвопролитните сражения за Сталинград и съдбата на семейство Шапошникови, Василий Гросман описва не само чудовищните престъпления на нацизма и съветския комунизъм, но и сблъсъка на двете идеологии, разрушителното им влияние върху отношенията между хората. Както и Солженицин, той представя тила и фронта, научните лаборатории и ГУЛАГ, затворите и привилегиите на съветския елит, но също така разказва и за жестоката участ на евреите, обречени на гибел в газовите камери.
„Живот и съдба" е роман за непоколебимите и предани защитници на отечеството, на които то се отплаща с нови репресии. Този роман, изпълнен с реализъм и морално напрежение, е един от най-великите романи на ХХ век.
