А ето как започва книгата:
Събота сутринта на 9 януари 1993 година, докато Жан-Клод Роман убивал жена си и децата си, аз бях отишъл с моите на събрание в училището на първородния ми син Габриел. Той беше петгодишен, връстник на Антоан Роман. После отидохме на обяд у моите родители, а Роман отишъл при своите, които убил, след като се нахранили. Съботата и неделята следобед прекарах сам в гарсониерата си, тези дни обикновено бяха посветени на семейството, но привършвах книга, върху която работех от една година насам - биографията на писателя фантаст Филип К. Дик. Последната глава описваше дните му на кома преди смъртта. Вторник вечерта приключих с книгата, а на сутринта в сряда прочетох първата статия във вестник "Либерасион", посветена на делото Роман.
Понеделник, малко след четири часа сутринта, телефонният звън събудил Люк Ладмирал. Обаждал се Котен, аптекарят от Превесен. У семейство Роман избухнал пожар, добре щяло да бъде приятелите да се притекат на помощ, за да спасят от пламъците каквото още можело да бъде спасено. Когато пристигнал, пожарникарите изнасяли телата. Нямало да забрави докато е жив запечатаните сиви пластмасови чували, в които били напъхали децата, понеже представлявали ужасяваща гледка. Флоранс просто покрили с някакво палто. Лицето й било непокътнато, макар и почерняло от пушека. Докато с чувство на дълбоко съжаление я галел по косите за последно сбогом, Люк усетил нещо странно. Опипал главата на младата жена, леко я обърнал, след което извикал един пожарникар и му показал зейналата рана малко над тила. "Сигурно някоя греда е паднала отгоре й - рекъл пожарникарят. -Таванът е срутен наполовина." Люк се качил в червения камион, в който лежал Жан-Клод, единственият оцелял от семейството. Пулсът му едва се усещал. По пижама, в безсъзнание, обгорен, но вече студен като мъртвец...
-----
...Когато отишъл на работа, пред кабинета му го чакали двама жандарми, които започнали да му задават странни въпроси. Искали да разберат дали семейство Роман са имали врагове, подозрителни занимания... Тъй като той не скрил учудването си, те му казали истината. Първият преглед на телата доказал, че са били мъртви преди пожара - Флоранс в резултат на раните на главата, причинени от тъп предмет, Антоан и Каролин от огнестрелни рани.
И това не било всичко. В Клерво-ле-Лак, в Юра, чичото на Жан-Клод съобщил за трагедията, сполетяла родителите му, възрастни хора с крехко здраве. Отишъл да ги посети заедно с лекаря им. Къщата била заключена, кучето не лаело. Разтревожил се, разбил входната врата и открил брат си, снаха си и кучето в локви кръв. И те също били застреляни.
Убити. Семейство Роман били убити. Самата дума разтърсила Люк. „Кражба ли е било?" - попитал той, сякаш кражбата можела да намали ужаса и да сведе постъпката до нещо разумно. Жандармите все още не знаели, но двете престъпления срещу членовете на едно семейство, извършени на осемдесет километра разстояние, навеждали по-скоро на мисълта за отмъщение или за разчистване на сметки. Те отново задали въпроса за някакви врагове, но Люк объркано клател глава. Врагове на семейство Роман? Всички ги обичали. Ако са били убити, това със сигурност било дело на непознати.
Жандармите не знаели каква е професията на Жан-Клод. Доктор, казвали съседите, но нямал кабинет. Люк обяснил, че бил изследовател в Световната здравна организация, в Женева. Единият жандарм се обадил по телефона и помолил да разговаря с някой от колегите на доктор Роман, със секретарката или с някой от сътрудниците му. Телефонистката не познавала доктор на име Роман. И понеже мъжът настоявал, тя го свързала с началника на личния състав, който направил справка и потвърдил, че в СЗО няма доктор Роман.
В този миг Люк разбрал и изпитал огромно облекчение. Всичко случило се след четири и половина сутринта - телефонното обаждане на Котен, пожарът, раните на Флоранс, сивите чували, Жан-Клод в камерата на отделението по изгаряния, престъпленията, всичко изглеждало навързано и правдоподобно, създавало впечатление за реалност, не будело подозрение, но ето че, слава богу, сценарият излязъл от релси и се оказало това, което всъщност било - просто кошмар. Той щял да се събуди в леглото си. Запитал се дали ще си спомни всичко и дали ще се осмели да го разкаже на Жан-Клод. „Сънувах, че къщата ти гори, че жена ти, децата ти и родителите ти са убити, че ти си в кома и че никой не те познава в СЗО."
Може ли човек да каже подобно нещо на приятел, на най-добрия си приятел? Помислил си впрочем и впоследствие тази мисъл щяла отново да се появява, че в съня му Жан-Клод играел ролята на негов двойник и отразявал собствените му страхове - страхът от загубата на близките, но и от загубата му като личност, откритието, че зад социалната фасада е едно нищо.
С напредването на деня реалността се оказала далеч по-кошмарна. Призован да се яви следобяд в участъка на жандармерията, Люк разбрал, че в колата на Жан-Клод са открили бележка, написана лично от него, в която се самообвинявал за престъпленията и заявявал, че всичко, което са знаели за професията му, е било невярно. Достатъчни били няколко телефонни разговора и най-елементарни справки, за да бъде разкрит. Едно позвъняване в СЗО показало, че никой не го познава. Името му не фигурирало и в регистрите на Лекарския съюз. Смятало се, че е специализант в парижка държавна болница, обаче името му го нямало никъде, нямало го и в списъците на Медицинския факултет в Лион, където Люк, а и много други се кълнели, че са следвали заедно с него. Наистина започнал да учи медицина, но престанал да се явява на изпити в края на втората година от следването си. Оттогава нататък целият му живот се оказвал лъжа.
Отначало Люк категорично заявил, че не вярва нито дума. Когато твърдят, че най-добрият ви приятел, кръстникът на дъщеря ви, най-праволинейният човек, когото познавате, е убил жена си, децата си, родителите си и на всичко отгоре години наред ви е мамил, не е ли нормално да продължавате да му вярвате, дори ако ви дадат неопровержими доказателства? Какво е това приятелство, което се оставя така лесно да бъде убедено, че е било ужасна грешка? Жан-Клод не можел да е убиец. Със сигурност липсвало парче от мозайката. Щели да го открият и да разберат истината.
За семейство Ладмирал тези дни се превърнали в невероятно изпитание. Учениците на Христос са го видели арестуван, осъден и измъчван като най-презрян престъпник и въпреки всичко, макар Петър три пъти да се отрекъл, не престанали да вярват в него. На третия ден разбрали, че са имали право да не се поддават. Сесил и Люк се борили с всички сили, за да издържат. Но на третия ден, дори преди него, се видели принудени да признаят, че надеждите им са напразни и че не остава нищо друго освен да се примирят - не само със загубата на убитите, но и с предаденото доверие, с цял един живот, прояден от лъжи.
Откъсът се публикува със съдействието на ИК Колибри
