За автора:

Ингвар Амбьорнсен е един от най-значимите и най-продавани норвежки писатели с общ тираж на книгите си над 1 млн. екз. само в родината си. Носител е на 11 литературни награди, а книгите му са преведени в много страни.

Роден е на 20 май 1956 г. в Ларвик, Норвегия. Сега живее със съпругата си в Хамбург. Любим автор е на много млади хора по света.

Героите му са хора, които са изпаднали от обществото или сами са направили този избор в знак на протест. Героите му често се движат в среда, в която насилието и убийствата са ежедневие. Така Амбьорнсен се превръща в признат майстор на криминалния жанр. Заради способността му да се солидаризира със средата, която описва, и заради заплетените сюжети и изключително богатия му език, зареден с ирония и изпъстрен със сленг и жаргон, го сравняват с Реймънд Чандлър. В криминалните му романи представите за добро и зло се размиват, а авторът изпитва симпатия към хора, които писател морализатор би нарекъл негодници. А кой все пак е истинският негодник, не е ясно - внушава Амбьорнсен, за който нещата никога не са само черни или бели. Първият му криминален роман е "Убийството на последната лисица". Следват "Очите на Сталин", "Кръстът на вещиците"...

Култов статут имат романите му с главен герой Елинг - "Изглед към рая", "Птичи танц", "Кръвни братя" и "Обичай ме утре". Филмът „Елинг" се превърна в международен хит и получи номинация за „Оскар" в категорията „Най-добър чуждоезичен филм".

Ингвар Амбьорнсен е носител на многобройни литературни награди, отличили изключителния му талант - "Браге", "Вестфолд", "Рикмолс", "Капелен"... През 2004 г. писателят бе удостоен с международната награда "Бутпрайз" за това, че "чрез написаното си слово повдига най-наболелите въпроси на обществото по начин, който изпълва хората с разбиране, прокарва нови граници, счупва рамките на нещата, които се премълчават, и разкрива недъзите на съвременното общество".

 

За книгата:

Криминален роман, в който възкръсва духът на Реймънд Чандлър - с виртуозния сюжет, изключително богатия език, убийствената ирония и пъстротата на сленга и жаргона.

Съпрузите Лайла и Рони Улсен са частни детективи, занимаващи се с лов на неверни съпрузи. Между пиянски запои и лични трагедии те изкарват хляба си, ровейки се из кирливите ризи на „порядъчните граждани". Но една съдбовна сутрин са разтърсени от вестта, че техният приятел Бернард Линдквист - журналист и писател, е намерен мъртъв в леденостудените води на пристанището в Хамбург. Лайла претърсва дома на Бернард и открива папка с надпис „Очите на Сталин", в която има един-единствен лист с ключови думи и колона с имена.

Съпрузите не могат просто да стоят със скръстени ръце и да чакат официалното разследване да даде някога резултат. Още повече, че бащата на Бернард е намерен с разсечена глава. Преди смъртта си той е получил от сина си картичка с текст: „Очите на Сталин все още не виждат". Явно приятелят им е бил по следите на нещо голямо. А още по-явно е, че този път съпрузите си имат работа с други тип престъпници от тези, с които обикновено общуват. Защото за тези човешкият живот не струва нищо.

Лайла и Рони отпрашват за Хамбург, където ги очакват още един труп, недоверчиви ченгета, настръхнали охранители и професионалисти от тайните служби. А навсякъде, където тайнствените думи ОЧИТЕ НА СТАЛИН се появят, предизвикват насилие и мигновена смърт...