Този, който веднъж е останал очарован от красотата на Рим, ще се очарова и от Алберто Моравия. Италианският писател описва един от най-живописните градове като му прави уникален социален разрез и разкрива с неподозирана дълбочина тайните на Вечния град, места, картини, хора.
Разказите му, сред които и „Чочарка", са кратки истории за долните прослойки на обществото. Моравия въвежда читателя в бедните квартали на Рим, чиито герои са обикновените хора - водопроводчици, перачки, крадци, собственици на малки дюкянчета и проститутки. Разказите на Моравия за тази прослойка са брутално откровени, понякога забавни, трагикомични и интелигентно поднесени като малък сценарий, странновати и дори ексцентрични истории.
Езикът му макар и семпъл, е доста експресивен, а персонажите са толкова реалистични и колоритни, че читателят забравя, че се потапя в света на художествена измислица.
Алберто Моравия е италиански жураналист и автор на романи и разкази. Роден е на 28.11.1907 г. в Рим в семейството на архитект с венециански произход. Псевдонимът Моравия всъщност е фамилията на баба му - еврейка, по бащина линия. Деветгодишният Алберто се разболява от костна туберкулоза и задълго е прикован на легло. Тогава чете класици от ХVІІ и ХVІІІ в. и изучава чужди езици.
Едва 18-годишен започва да пише първия си роман. Следват световноизвестните "Чочарка", "Презрението", "Конформистът", "Римлянката", "Воайорът" и няколко тома разкази. Писателят е удостояван с най-престижните литературни награди в Италия, но Ватикана поставя произведенията му в "Списък на забранените книги".
През 1958 г. е сред тримата финалисти за Нобелова награда за литература, но тя е присъдена на Пастернак. Това не пречи Моравия да е смятан за "баща на италианския неореализъм". Често срещани теми в творчеството му са сексът и социалното отчуждение, а с напредването на възрастта романите му стават все по-откровено еротични.
