Издателят на сп. Едно: Културата трябва да бъде шумно рекламирана

Каква е равносметката след Sofia dance week?

Sofia dance week беше много голям успех, защото само за една седмица хората у нас гледаха съвременен танцов театър, повече отколкото за последните 10 години.

Много голям успех бе и идването на Compagnie 111 от Франция, защото това е една от трупите, които в момента са може би най-високо позиционирани в света на танца и имат букинг до края на 2011 г. Шансът да ги доведем бе ясен сигнал за Западна Европа, какви са амбициите на фестивала. Неслучайно именно с него София влезе в новините на BBC и Reuters, което не се случва често - особено когато става дума за културни събития в България.

Голямо постижение бе и идването на Ultima Vez, група, която доста дълго време е смятана за определяща развитието на съвременния танц, особено в Европа.

Sofia dance week беше може би най-шумно рекламираното културно събитие - поне откакто аз следя културната сцена. Щастлив съм от рекламната кампания на фестивала, защото смятам, че културата трябва да бъде много шумно и много широко рекламирана.

Това е единственият начин да успяваме да се противопоставяме на пошлостта. Независимо колко от хората, които са знаели за Sofia dance week, са отишли на фестивала, факт е, че всички харесаха кампанията и че имаха добро отношение към събитието.

София беше единствената столица на европейския континент, в която нямаше танцов фестивал. Аз като българин бях малко обиден от този факт, въпреки че това не е единственото културно събитие, което липсва тук. Смятам , че всичко изброено е достатъчно, Sofia dance week да се позиционира като едно от важните културни събития в страната.

Готова ли е българската публика за подобни събития? Реакцията на частта от рекламната кампания с уличните музиканти по ул. „Г. С. Раковски" беше различна. Различна, защото градът е замръзнал. Неслучайно нашата кампания беше с тези паметници, които са символ на неподвижността, на статичното, на миналото - независимо дали по-близкото или по-далечното. Това беше град, в който по-важно от всичко е шумът да приключва в 22:00 ч.

Никой никога не се замислял, че не младите хора, които живеят и учат тук или се връщат от европейски университети, не се предлага нищо. Те нямат културна среда, в която да се идентифицират.

България може би единствена в региона, все още не успява да произвежда културни събития с поне регионално значение. Такова все още не е и Sofia dance week, но има амбицията да стане.

Мисля, че до някаква степен успяхме, аз поне не съм виждал Борисовата градина да прилича толкова много на Central park, колкото в деня, когато направихме партито за откриването на кампанията по продажбата на билети.

Бях щастлив да видя толкова много хора, насядали по тревата в Борисовата градина да слушат Духовия оркестър на Софийска община. Това беше и най-евтиното събитие в цялата кампания - то струваше 1000 лв., а събра адски много хора и успя да предизвика позитивна енергия, която липсва в града.

В София много по-често може да чуеш някой да те псува, да те гледа лошо, да е намръщен, отколкото да видиш усмихнати хора, които могат да направят деня ти малко по-добър.

Смятам, че това може да се промени, но не чрез отрицанието, защото в България всички казват, че политиците са ужасни, икономиката е ужасна, много сме бедни, улиците са мръсни - това всички можем да го правим. Можем да променим тези неща не като ги повтаряме, а като се опитваме да предлагаме позитивни модели - те са заразителни и колкото повече са, толкова по-голям е шансът за промяна.

Покриха ли се очакванията за посещаемостта на самите спектакли?
В много голяма степен да. Говорих по темата с моя приятелка белгийка. Според нея това, което правим в зала 1 на НДК, е доста смело дори и за Брюксел, защото, ако там бяхме направили два спектакъла в зала с такъв капацитет, щяхме да имаме същите резултати като у нас.
Цените на билетите не бяха достъпни за всички, но нямаше как да бъдат по-евтини - някои от трупите са доста скъпи. Само откриващият ни спектакъл струва 65 000 евро без комуникацията. Това не е евтино изкуство.

Нормално е в страна, която няма традиции и в която по-скоро подобни спектакли през последните 15 години са изключения, да не се случва това, което става например в Белград по време на танцовия им фестивал. Там човек никога не може да си купи билет - те винаги свършват три месеца по-рано. Прогнозирам, че догодина интересът към Sofia dance week ще бъде почти двоен - тоест ще бъдем в ситуация на липса на билети.

Значи със сигурност ще има второ издание. Какво ще е различното догодина?
Спектаклите с по-високо качество ще бъдат повече. Това е въпрос и на възможности, защото по-високото качество струва повече пари, но имам надежди, че догодина ще успеем да спечелим субсидия по програма „Култура" на Европейската комисия. България никога не е печелила такава субсидия, така че се надявам да сме първите. Правим този проект в партньорство с Австрия и Турция.

Очаквам и интересът на спонсорите да бъде много по-голям. Всички партньори, които ни подкрепиха тази година, са изключително доволни и вече са заявили желанието си да присъстват и следващата, което ще ни позволи да развиваме фестивала. Идеята е Sofia dance week да става по-голям, да има много повече качествени групи и да си позволим да показваме и експериментални неща, защото тази година такива почти нямаше.

Спрямо европейските мащаби, къде е Sofia dance week? Софийският със сигурност е най-евтиният европейски фестивал - бюджетът му е около 550 000 евро. За сравнение - фестивалите за танц струват минимум няколко милиона. Фестивалът във Виена предполагам, струва няколко десетки милиона евро, защото продължава един месец и тази година там бяха поканени около 80 трупи и почти няма такива само с един спектакъл. Това са над 160 спектакъла в рамките на месец.

С други думи, още сме много далеч от това, което се случва в Европа, но впечатленията на гостите ни бяха изключително добри - както за организацията, така и по отношение на ентусиазма. Те разбраха за силно ограничените ни възможности и слабата държавна подкрепа, на практика символична - 16 000 лв. без ДДС.

Тези фестивали в Европа се организират с минимум 60% подкрепа от бюджета на общината и държавата, така че на практика Sofia dance week е частен фестивал, който обаче получи изключителната лична подкрепа на зам.-кмета на София - Йорданка Фандъкова, която беше много съпричастна.

През последната година списание „Едно" е много активно. Какво следва оттук нататък? Едно много голямо събитие, което още не сме обявили. Вие сте първата медия, в която съобщавам за него. То е Sofia design week - изключително амбициозно събитие с участието на много сериозни имена в европейския и световния дизайн.

Ще бъде голяма изненада не само за дизайнери в рекламните агенции, уебдизайнери и за хора, които се занимават с това, а за всички активни градски хора. Те ще усетят събитието в цяла София, тъй като то ще плъзне на много места из града от края на месец май 2009 г.

Как се развива културният живот в страната?
Все още сериозно засмукван от миналото с много активни очаквания на младата публика да заживее в настоящето.
България продължава да субсидира неща, които се наричат културни събития, а всъщност въобще не са. Например честването на 100-годишнината от Независимостта на страната е приемано от политиците като културно събитие. Според мен не е, но за него българската държава инвестира 10 милиона лева, което е наистина скандално.

Има едно единствено изключение - балетният конкурс във Варна, който е първият подобен в света. Той е много сериозна емблема, но България очевидно не го припознава като такава, след като при огромния бюджет, който има този фестивал, държавата дава смешни субсидии. Затова съм във възторг от начина, по който организаторите му успяват все още да го поддържат и да се справят въпреки абсолютно невъзможната среда и дебилното отношение на Министерството на културата.

Това ведомство не произвежда и не подпомага нито едно културно събитие, което по някакъв начин да е знаково за държавата извън техните доста оскотели представи за това кое е забележимо и кое не...

Накрая нещо странично, но не по-малко любопитно. Логото на БНТ 1 подозрително напомня това на списание „Едно"...
Да, така е. Ще кажа единствено, че ние ще си потърсим правата съвсем скоро.