Усмихва се и плъзва блуждаещ поглед върху масата журналисти в залата. В следващия момент застива, очите му се спират някъде и той добива концентрацията на хищник, съзрял плячката си.

Предполагам това означава да си фотограф и да виждаш живота в снимки. Всичко тече като на лента, а кадърът е увековечен.

Той продължи да се усмихва. До следващия момент.

Човекът, който днес се намираше пред обективите, се казва Лорънс Шилър - фотографът заснел едни от най-знаковите снимки от периода на 60-те години в Америка.

Запечатва образа на Мерилин Монро в една от най - известните й фотосесии два месеца преди нейното погребение. За нея той казва: "Когато попадаше в обектива, независимо дали на кинокамера или на фотоапарат, тя се оживяваше. Мерилин беше истинска актриса. Образът на 'безсловесната блондинка' беше само роля."

Уникалният кадър на пушката, с която е убит Джон Кенеди, го утвърждава като творец, човек с по-различен поглед.

Други по - известни фотографии са тази на Мохамед Али от шампионата през 1965г., когато печели първенството; Ричърд Никсън, който губи президентските избори от Робърт Кенеди; самият Кенеди, който спи на пода във влака.

През 1969г. прави революция в еротичната фотография - първото срамно окосмяване се появява на страниците на списание. Списанието е "Плейбой", а моделът - Пола Кели.

Тези снимки стават ключови илюстрации на десетилетието.

Лорънс Шилър става ключова фигура.

"Никой по онова време не предполагаше, че това са исторически събития; просто вървиш и снимаш" - споделя фотографът. "Тогава нямаше как да видиш на място какво си фотографирал. Разбираш направо от страниците на списанието".

Явно всички са се опитвали, но погледът е важен. Идеите са от значение. "Когато започна Виетнамската война, всички репортери искаха да отразяват събитията от там. Да, уважавам желанието и труда им, но аз исках по - скоро да снимам войниците преди нея, как заминават".

Своя успех Шилър до голяма степен отдава и на заобикалящите го обстоятелства: "Америка ми даде шанса да изразя себе си. Другаде нямаше да имам тази свобода... А и случих на много разбираща жена, която издържаше постоянните ми пътувания."

Малко закъснели, но много ентусиазирани, днес можем да кажем "благодаря" и на Америка, и на жена му.

Благодарение на тях имаме възможността да видим 70-те фотографии на Лорънс Шилър в Националната Галерия за чуждестранно изкуство от 30 ноември до 15 декември. И за да станат нещата още по - специални: цялата колекция се събира на едно място за пръв път в света. В Ню Йорк са били изложени 15 от снимките, в Мюнхен - 20, а в Пекин - 25.

Ако има момент, в който да трябва да се отърсим от предубежденията си, той е сега. Мразите Америка? Мразите поданиците й? Мразите политиката от 60-те години?

Няма значение.

Дори с тази мисъл отидете да видите фотографиите.

Ще имате шанса да видите едно от най - смутните десетилетия на длан - те са изобличени в целия си блясък и пълната си мизерия. Ще видите истината, иронията и лудостта, уловени в един единствен фрагмент. Цели 70 пъти.

Струва си.