1. Сърдиш ми се, защото говоря много. А ти никога не искаш да ме чуеш. Защото и ти като голяма част от хората ме възприемаш най-лесно, когато съм това, което очакваш.

2. Сърдиш се, защото смяташ, че мога да бъда по-добра. Да не маркирам, а да казвам. Да не живея, а да мисля. Всъщност ми се сърдиш, че се опитвам да оцелея. Да не полудявам. Да изляза от блатото на собствените си емоции.

3. Сърдиш се, защото чета Маркес, Стайнбек, Уайлд... Защото не го размахвам пред света. Извинявай, но няма нужда. Топлата вода отдавна е открита.

4. Сърдит си ми, понеже предавам каузата. Защото се елементаризирам. Но колкото и да не искаме да си признаем, животът е прост.

5. Бесен си, че ми е смешно. Предпочитам да танцувам на гроба на очакванията си, отколкото да плача. Сърди ми се, да.

6. Казваш, че съм повърхностна. Но ми се сърдиш, че не можеш да ме загърбиш просто ей така.

7. Ужасява те, че съм способна да кажа на непознат: „Искам те сега, веднага, под дъжда”. Но не съм го казвала на теб...

8. Изнервя те, че искам да бъда харесвана – ако не може един да ме обича, поне нека всички ме харесват. Не е повърхностно, човешка нужда е.

9. Смяташ, че съм твърде „лична” – да, писнало ми е от криеница.

10. Сърдиш ми се, че съм жена, че се глезя, че се лутам...

Сърди ми се. Приятели сме.

http://julllinkata.blog.bg/