В момента новините около гоненията на хората, предлагащи споделено съдържание, от страна на заинтересуваните корпорации по динамика приличат на конфликтите с християните в древния Рим или пък на гонката във въоръженията по време на Студената война.

Аз ви предлагам следното обяснение.

Какво представлява покупката?

Човек се разделя с част от средствата си, срещу продукт или услуга, защото смята че цената която плаща е ПО-МАЛКА от ползата, която получава от потреблението на продукта или услугата. И затова е МОТИВИРАН да го направи.

Да приемем, че аз давам назаем книга на близък мой приятел. Това е най-близката аналогия на мрежите за споделяне (p2p).

Освен че това е напълно демократичен акт, защитен от конституцията (защита на свободното слово, защита на личната собственост, защита на личното пространство), този акт означава поне две неща.

Първо - търговецът, продаващ тази книга, още не е достигнал до потенциалния си клиент - т.е. моя приятел, не му е изрекламирал и промотирал още този продукт.

Второ - аз пък съвсем безплатно съм го направил — активно: "Страхотна книга, ето вземи я да я прочетеш", или пасивно: книгата ми стои в библиотеката, а моят приятел пита: "Това изглежда интересно, може ли да го взема?".

Ако книгата е твърде интересна и аз държа моят приятел да ми я върне, той отива в книжарницата и си я купува. И така аз съм подарил цяла продажба на търговеца, без да съм получил нищо в замяна. Ако ще говорим за справедливост — не е справедливо да предоставям витрина и лично време да рекламирам продуктите на търговеца.

А главният аргумент на търговците за забрана на мрежите за споделяне е, че те харчели, моля ви се, пари за промоция и реклама, а гадните хакерчета, торентаджийчета и кой ли не им крадяли труда.

А според мен е обратното — всеки път, когато говоря за (или давам назаем) дадена книга (или друг интелектуален продукт) на някого, трябва да ми плащат, защото аз правя това, което правят хората в магазина, но аз го правя "без пари".

Трябва да ми се плаща и всеки път, когато някой ми погледне библиотеката. Всеки път когато използвам мрежа за споделяне, аз споделям от собствения ми изчислителен и интернет ресурс, без да събирам и стотинка за него.

Изводът се налага от само себе си — не просто не трябва да бъдат преследвани p2p мрежите от търговците, а трябва да бъдат финансирани от тях, защото им вършат голяма част от работата.

А как могат да печелят — проста работа.

Който е ползвал p2p мрежа знае, че продуктът, който идва по нея, е без абсолютно всякаква гаранция и често не отговаря като качество на това което БИ ТРЯБВАЛО ДА БЪДЕ, а често и трябва доста да се изчака във времето, за да се получи.

Ето я и ролята на търговците — те би трябвало да предоставят качествен продукт, НА МОМЕНТА, срещу СКРОМНО заплащане.

И така всички получават своята истинска И СПРАВЕДЛИВА роля в сделката. (А, да, и монополите за разпространение отпадат ;-)) Чисто логистичен въпрос.

Бхах, писна ми от приказки за "интелектуална собственост". Нали се сещате защо утвърдените демокрации Канада и Швеция са в списъка?

 

http://komitata.blogspot.com/