„Фадо музиката не е тъжна. Тя е дълбока."
С тези думи директорът на фестивала Jazz + представи една от легендите на португалската музика - Misia, която за първи път гостува на българска сцена.
Пред затихналата публика на зала "България" „певицата без корен", както тя сама се нарича, изпълни почти всички песни от последния си проект "Lisboarium", отново и единствено посветен на Лисабон и неговите поети.
Не е необходимо да разбираш португалски (защото фадо не е фадо, ако не се пее на португалски), за да почувстваш какво изплаква с езика на музиката Misia, за да вникнеш в душата и тъгата на „Лишбоа" и поетите му и да разбереш, че този град е особен, дори и никога да не си бил там.
В паузите изпълнителката топло разказваше (на френски, отново език, който мнозинството от публиката не разбираше) за всеки от поетите, който предстои да представи: Вашко Граца Маура, Лидия Жорже, Марио Клаудио, Жозе Сарамаго, Агостина Беса-Луш, Пауло Жозе Миранда, Жозе Луш Пексото и най-вече Фернандо Песоа.
В дълга зелена роба, с бледо лице, Misia изпя мъката, копнежите, носталгията и всичко онова, което представлява „саудаде" - непреводимата португалска дума, описваща същността на фадо музиката, под съпровода на португалска, акустична китара и цигулка.
Сред очакваните бисове беше вечната Амалия Родригеш, пророчицата на фадо, също гостувала в България, и нейната L'Agrima - сълза, както усмихнато поясни Misia, използвайки българската дума.
Един интимен концерт, в който всяка песен е изстрадана и затова - истинска, който успя да убеди всички в зала „България", че тъжно, но и много дълбоко е това, за което пее Misia.
