В метрото сутрин могат да бъдат наблюдавани сцени от всички кино жанрове, като изборът в кой точно филм да вземете участие си е ваш.

Битката за два крака място и малко въздух придобива размери на мощна вълна, която така удря понякога, че оставя трайни следи за няколко дни. За да си намерят местенце сред останалите смачкани и впити един в друг хора, някои пътници използват ритници и юмруци като средство за пробив на човешката стена във влакчето.

В Япония са решили да си помогнат назначавайки специални мъже, които да тъпчат народа в метрото до крайния му предел. Но засега в България такива мерки няма и затова ни остава да се тъпчем сами.

За едни това преживяване си е цял екшън, а за други - по-позитивно настроени, е добър старт на деня, имайки предвид цялата комичност на ситуацията. С всяка следваща станция, на която спира метрото, филмът търпи развитие.

Бързащи, намръщени и още полусънени граждани атакуват други, които вече са успели да се намърдат. Блъскат ги в гърба, натискат максимално, докато човекът пред тях се огъне и се залепи плътно като дъвка за предходния индивид.

Ако се падне залепнала двойка мъж-жена, кошмарът би могъл да премине в романтичен жанр. Когато обаче мъж се приклещи в мъж, започва отчаяно да се чуди накъде да се завърти и къде да си сложи ръцете.

Всички са заклещени като в менгеме, дори не се налага да се хващат за дръжките, защото шансът да паднат е нулев. Толкова добре са гипсирани един за друг, че човек дори не би могъл да се свлече, ако му прилошее от липсата на въздух или аромата на обсадилите го.

Но цялата тази атака е съпроводена и от много цветни думи. Крещят и се обиждат без да осъзнават, че сами развалят собственото си настроение, заради някакви десетина минути, прекарани в метрото. Тази неизбежна част от ежедневието ни може да бъде посмекчена, ако приемем обстоятелствата и не бъдем така яростни към останалите, които по подобни на нашите причини са се озовали там.

Напълно безполезни са гневът и нервите, които оставяме на релсите, а метрото продължава да се движи и след като го напуснем. Усмихнете се, денят тепърва започва.