Икономиите в нашата фирма започнаха с това, че изчезнаха хартиените чашки за кафе до кафе машината. Е, и какво като изчезнаха – нали началството честно ни предупреждаваше: „От днес ще икономисваме – криза!”. Обаче скоро след чашките за кафе потеглиха и салфетките, и пакетчетата със захар... Когато най-накрая си донесох от вкъщи собствена чаша, пакет захар и пликче салфетки, се оказа, че се е изпарила и последната кафеварка.

После някой забеляза, че качеството на тоалетната хартия започна стремително да пада. От мека и приятна тя се превърна в твърда и груба амбалажна хартия. Хората не се оплакват, схващат че икономиите са си икономии. Вярно, у мнозина от тях се появи една характерна походка – широко разкрачени крака, военна стойка и еврейска тъга, изписана на страдалческото лице.

Впрочем, икономиите не приключиха с хартията и на бюджета на фирмата му се наложи да затегне колана още по-здраво. От канцеларските шкафове изчезнаха разноцветните маркери, химикалките, кламерите. До последно се задържаха моливите, но накрая и тях ги изядоха тия жестоки Икономии. Хартията за принтери загуби белия си цвят и започна подозрително да напомня тази, която висеше в тоалетната. Скоро някъде изчезнаха и самите принтери – останаха само най-ремонтираните, сдали багажа машини, участвали в печата още на позиви отпреди революцията. 

След канцеларската техника дойде редът и на мебелировката. Със заповед отгоре беше решено, че по един стол на... ъъъ... работна единица е твърде луксозно. В резултат столове останаха за всеки втори колега. После – за всеки трети. Според началството тази мярка трябвало да сближи хората и да възпитава в корпоративен дух. Мнозина действително се сближават, натискат се и опитват да се сместят по три задника на един стол. Други започнаха често-често да ходят в тоалетната само за да има къде да поседнат за малко. Но напразно – с цел икономии там отдавна няма на какво да се седи. 

Компютрите дълго оставаха последният бастион, но скоро и те се предадоха. Да се работи така по принцип е възможно, но трябва първо да се почака известно време на опашка. Смята се, че страшно ти е провървяло, ако редът ти на опашките за компютър, клавиатура, мишка и стол е дошъл едновременно. Наистина, малко падна и качеството на изчислителната техника – на мода отново излязоха дискетите и перфокартите, а компютър „Правец 8” вече се смята за върхът на разкоша. Но въпреки това от другата страна на стената не млъква веселото почукване – програмистите се изхитриха да пишат бази данни на дървени сметала. 

И въобще, може да се живее, макар че понякога не включват лампите – пестят тока. Съвещанията се провеждат в пълна тъмнина. Из коридорите се придвижват по стените, с опипване. Опипването стана основно средство за комуникация – от счетоводството непрекъснато се раздават женски писъци. 

Вярно, има слухове, че всеки момент съвсем ще изключат тока, но на мен ми се струва, че това са пълни глу

 

Превод: Ники Русиновски

Преводът е собственост на "Уеб Медия Груп". Правата за превод и публикуване на български са отстъпени от автора изключително на "Уеб Медия Груп".