Виктория Бекъм разкри, че дълго време е крила хранителното си разстройство от всички - дори от съпруга си Дейвид Бекъм. Бившата изпълнителка от Spice Girls, която за първи път говори открито за десетилетната си борба в наскоро излезлия документален филм на Netflix, разказа повече за това колко потайна е била болестта ѝ в епизод на подкаста Call Her Daddy.
Тя обясни, че по онова време не е споделила с никого за състоянието си. Виктория призна, че е била твърде уплашена, за да говори, и че не е чувствала, че може да се довери на някого. Единственото, което околните са виждали, е строгата ѝ дисциплина по отношение на храненето.
По думите ѝ, с времето е успяла сама да превърне нездравословната си обсесия към храната в по-здрава връзка с нея. Ключът според нея е в намирането на баланс, а в този процес голяма роля е изиграл и съпругът ѝ Дейвид. Той я насърчил да промени отношението си към тренировките — вместо безкрайно кардио, което целяло единствено "да гори и гори калории", той я убедил да започне да тренира с тежести. Виктория подчерта, че Дейвид винаги е бил изключително подкрепящ.
Днес тя все още поддържа стриктна дисциплина в храненето и спорта, но се чувства в добро и здравословно състояние. Преди премиерата на документалния филм Виктория провела откровен разговор с дъщеря си Харпър, която е на 14 години, за да ѝ обясни през какво е преминала и защо.
Тя си спомня, че проблемите ѝ с храната започнали още през 90-те години, когато всички били обсебени от идеята за "без мазнини". Постепенно Виктория започнала да се страхува от всяка храна, която съдържа мазнини, и станала прекалено внимателна към всичко, което яде.
Източник: GettyImages
В документалния филм тя разказва и за моментите, когато е била подлагана на подигравки за тялото си още като тийнейджърка в танцовото училище. По-късно, когато станала част от Spice Girls, натискът се засилил - медиите постоянно обсъждали теглото ѝ, наричайки я ту "Porky Posh" ("Пълничката Пош"), ту "Skinny Posh" ("Слабата Пош"). Това, по думите ѝ, напълно объркало възприятията ѝ за себе си - тя не знаела какво вижда в огледалото и постепенно загубила връзка с реалността.
Виктория признава, че болестта е била изтощителна и поглъщаща - чувствала се самотна, нещастна и често не е била напълно "присъстваща" в живота си. Днес тя осъзнава колко важно е да се говори открито за подобни проблеми.
