Десетилетията чакане най-после свършиха и българските рок фенове най-после видяха една от най-емблематичните групи в света AC/DC на родна почва. Австралийците не само показаха невероятна мултимедия, декори, ефекти, сценично поведение - всичко, за което сме мечтали, а и успяха да опровергаят и най-големите критици, че на подобна възраст е невъзможно да направиш добро шоу. Членовете на групата бяха енергични и въпреки, че накрая умората личеше, те не позволиха това по никакъв начин да повлияе.

Следобедът преди концерта в центъра бе сравнително тих, като изключим екзалтиралите крясъци на събиращите се вече фенове. Липсата на перспектива за дъждовно време бе прогонило типичните търговци на дъждобрани в района, а на тяхно място бяха застанали други, предлагащи разнообразни стоки.

Първите часове след отварянето на вратите на стадиона потока от хора влизаше без никакви проблеми, около 19 часа се образуваха сериозни опашки, но имайки предвид наплива от хора точно в този период от време, може да се каже, че организаторите си вършеха работата.

Точно в 19 и 30 часа прозвучаха и първите жици от паметната вечер. Това бе подгряващата група Конкурент, която публиката прие равнодушно, а отчасти и негативно. Отдавна се дискутираше, че Емил Анчев и компания не са най-подходящия избов за подгряващи на AC/DC, но въпреки това бандата си свърши доста професионално работата и завърши почти едночасовия си сет с най-големия си хит - “Дай ми време”.

Стадионът все повече се изпълваше, събирайки невиждано досега количество хора. Въпреки дългото чакане и борбата за бира, малко след 21 часа на националния стадион "Васил Левски" се възцари тъмнина. Голям екран поставен в средата на сцената показа изпълнена със сексапил, екшън и рок енд рол анимация, където членовете на AC/DC се бореха срещу чаровни прелъстителки. "Дяволските" мацки се опитват да поемат контрола върху локомотива, в който се вози бандата и му чупят спирачките. В следващия момент екрана се разцепва на две и измежду него се показва прословутия локомотив - целият обгърнат в пушек.

Изпод внушителния декор не след дълго се появяват и самите AC/DC, което кара присъстващите на стадиона да огласят центъра на столицата. Зазвучава първата песен от сетлистата на групата - “Rock ‘N Roll Train”. Подредбата на песните и шоуто, на което станаха свидетели миналата година в Сърбия няколко хиляди български фена, не бяха променени и тази година.

И съвсем логично и очаквано следващото парче бе "Hell Ain't a Bad Place to Be" от "Let There Be Rock". Това е едно от множеството парчета, с които покойния Бон Скот отчете присъствието си сред феновете и в България, а Браян Джонсън отдавна е събрал нужното уважение, за да може най-спокойно да изпълнява парчетата му.

По време на "Back in Black" и "Big Jack" публиката само си разгряваше гласа, за да покаже на какво е способна на всеизвестната класика "Dirty Deeds Done Dirt Cheap" последвана от "Shot Down in Flames".

"Thunderstruck" направо отнесе всички присъстващи на концерта, за да може да ги успокои с не кое да е парче, а култовото "Tha Jack". По време на изпълнението му публиката видя неща, които мнозина не бяха сигурни, че искаха да видят. Ангъс Йънг започна бавно да разсъблича типичната си ученическа униформа, оставайки накрая просто по бельо. При всяко дръзко движение при свалянето на поредната част от дрехите си, той караше публиката да вика, а крясъците от нейна страна бяха със смесени чувства към ставащото на сцената (главно от мъжката част).

В следващия момент Браян Джонсън отново е поел нещата в свои ръце и от тавана на сцената се спуска огромна камбана. За да я разлюлее Джонсън се засилва от най-далечната точка на сцената, за да се хване за въжето й, показвайки отново завиден атлетизъм за човек на неговите години. Със звъна на камбаната се сложи началото и на хита "Hells Bells".

Чухме и "Shoot to Thrill"и "War Machine", за да стигнем до "High Voltage" и "You Shook Me All Night Long", където отново да покажем колко гласовит народ са българите. "Т.N.T." обаче бе моментът, когато едва ли имаше човек на стадиона, който да не пригласяше на Джонсън.

Последва и поредния ефект на вечерта. Изведнъж локомотивът на сцената бе оседлан от огромна надуваема кукла Rosie, която направи впечатление с пищтния си бюст. Голямата надуваема красавица не спря да се поклаща в такт с песента през цялото време, когато звучеше "Whole Lotta Rosie".

Стандартната част от сета на AC/DC бе завършен с безсмъртната класика "Let There Be Rock". Тогава бе и моментът, когато Ангъс Йънг направи близо 10-минутно соло, доказвайки своят неповторим стил и техника, като успяваше да свири без проблем на китарата въпреки, че се търкаляше по земята, подскачаше и какво ли още не. Двете основни видео стени отново се събраха в едно, закривайки локомотива и съсредоточавайки вниманието на всички върху Йънг, който на всичкото отгоре се издигна на платформа в средата на стадиона над погледите на всички.

Австралийската банда се прибра зад кулисите само, за да видят колко настоятелни могат да бъдат българите в желанието си да ги върнат на бис. Той не закъсня и докато се усетим легендите отново бяха заели местата си на сцената помитайки всичко а невероятната "Highway to Hell".

Финалът на грандиозната вечер бе поставен от заслужаващата тази чест песен "For Those About to Rock (We Salute You)". Отново много бурни викове, музикантите отново напуснаха сцената. Заря озари небето над националния стадион карайки и най-нетърпеливите да си тръгнат първи, да се заковат на место с отправен поглед нагоре. Това бе всичко от страхотното шоу на AC/DC.

Определено дългото чакане си заслужаваше, а възможността да гледат легендите на рока не получиха едно или две поколения. Навсякъде из стадиона куфееха и щъкаха най-малките, едва на по няколко години, рок фенчета.

Перфектното шоу бе оставило близо 60 хиляди души с изпълнени души и очи, които не обърнаха почти внимание на рутинните проблеми с напускането на стадиона. Можем само да се надяваме все по-често да ни се случват такива "чудеса", каквото бе AC/DC в София.

Концертът бе организиран от “Balkan Entertainment Company” и Марсел Аврам