Човешката съдба е такава, че още с раждането присъдата ни е прочетена и тя е неотменима - животът завършва със смърт. Поне този на тялото.
Битката е неравна и в нея губещата страна има своето неефикасно, но затова пък своето единствено оръжие - сексът.
Чрез него човекът създава своето телесно продължение - децата си, а също и миговете на забрава, в които макар и за кратко се чувства по-силен от смъртта. А какво става с душата ни след смъртта?
Дали пък не се случва същото като с приучената да пълзи гъсеница, завършваща живота си в безжизнена какавида, от която излита жива изящна пеперуда?
Пиесата „Откъм страната на пеперудите" е низ от надлъгване и надиграване, сантиментални и несантиментални спомени, обвинения - включително и за невъзможни изневери, които може би скриват истинските.
Също така за амбиции, мними и реални победи и поражения, надежди и разочарования, нежност и грубост, омраза и любов ....
И неумолимите удари на часовника, отмерващи времето до последния ... секс. Секс с кого?
