Режисьорът Деси Шпатова отново разлюля полюсно коментарите с гей фантазия на национални теми. Избрала е авторът Тони Кушнър, поднесъл проблемите на Америка (а всъщност на нашето време), в пиеса от началото на 90-те - гей връзки със и без СПИН, наркомани с халюцинации и емоционални проблеми, евреи, мормони, мръсни игри.
Той е от интересните фигури на съвремието ни (всичко вкуп - евреин и другост отвсякъде), активист с открита политическа позиция, който разбива табута и бариери. Липсата на реакция от Рейгън срещу чумата по гейовете, СПИН епидемията в 80-те; черният септември и терористичният акт по време на Олимпиадата през 1972; Кабул; най-големият процес за шпионаж през 50-те в САЩ, екзекутирал по фалшиви показания Юлиус и Етел Розенберг, са теми донесли на автора безспорни награди.
Само за епичната си 7-часова творба в две части Ангели в Америка (Милениумът наближава и Перестройка), заснета и като минисериал има Пулицър, Тони, Drama Desk, награда на Кръга на нюйоркските критици, номинации за наградата Оливие, номинации за тв наградите Еми, награда за най-добър мини сериал.
У нас Шпатова поставя първата част Милениумът наближава. Личен или обществен проблем се крие в репликата-признание, изречено по телефона: "Мамо, аз съм хомосексуалист." Хомосексуализмът през семейната история на съпруга Джоузър (Владимир Карамазов), чиновник с възможности за добра кариера в правосъдното министерство и истеричната му дрогираща се жена Харпър (Стефания Колева).
През драмата на известния адвокат от десницата Рой Коен (Владо Пенев), действително лице от процеса Розенберг, който умира от СПИН през 1986 като непрекъснато твърди: "Спя с мъже, но не съм хомосексуалист." Откритият Белийз (по токчета и женски дрехи) и негъра Лайз, с подмигване, изиграни от Захари Бахаров. До тъжния мъчителен край на ХИВ-болния Прайър Уолтър (Цветан Алексиев).
Пиесата, преработвана и дописвана многократно, има динамична кинематографичност, с кратки, но много епизоди, кондензиран диалог - иначе е дълга. Точно с тази характерност се е справила режисьорката Деси Шпатова: подходящ актьорски състав, всеки натоварен с по няколко роли (до четири - точно индивидуализирани от Снежина Петрова например), използва пълноценно и с фантазия свободата на огромното сценично пространство - дели и концентрира в зависимост от акцента. Декорът е характерен, стига обаче зрителят да е запознат с американската действителност. А търсената истеричност и очевидни препратки към Ах, този джаз на Боб Фос са въпрос на режисьорска гледна точка, които зрителят няма как да подмине.
В постановката участват: Владимир Пенев, Владимир Карамазов, Стефания Колева, Бойко Кръстанов, Цветан Алексиев, Мария Каварджикова, Захари Бахаров, Снежина Петрова
