Микроскопичните червеи, които живеят в силно радиоактивната среда на забранената зона на Чернобил, изглежда го правят без радиационни увреждания.
Нематодите, събрани от района, не показват признаци на увреждане на геномите си, противно на това, което може да се очаква за организми, живеещи на такова опасно място. Откритието, публикувано по-рано тази година, не предполага, че Чернобил е безопасен, а по-скоро, че червеите са издръжливи и способни умело да се адаптират към условия, които може да са негостоприемни за други видове.
Екип от биолози, ръководен от София Тинтори от Нюйоркския университет, предлага някои прозрения за механизмите за възстановяване на ДНК, които един ден биха могли да бъдат адаптирани за използване в хуманната медицина.
След експлозията на реактор в атомната електроцентрала в Чернобил през април 1986 г., районът около нея и близкият град Припят в Украйна са строго забранени за всеки без одобрението на правителството. Радиоактивните материали, отложени в околната среда, излагат организмите на изключително опасни нива на йонизиращо лъчение, което значително повишава риска от мутация, рак и смърт.
Източник: iStock
Ще минат хиляди години, преди Чернобил отново да стане безопасно място за обитаване от хора. Повечето от нас знаят това и съответно се пазят. Но животните не разбират и не стоят настрана. Те отиват където искат и оттогава зоната на изключване се е превърнала в странен вид радиоактивно убежище за животни с площ от 2600 квадратни километра.
Тестовете на животни, които обитават региона, показват ясни генетични разлики от животни, които не живеят там. Но все още има много неща, които не знаем за ефектите от бедствието върху местните екосистеми.
Източник: iStock
"Чернобил беше трагедия с неразбираем мащаб, но все още нямаме добра представа за ефектите от бедствието върху местните видове", казва Тинтори, като се пита: "Дали внезапната промяна в околната среда е избрала видове или дори индивиди в рамките на един вид, които са естествено по-устойчиви на йонизиращо лъчение?"
Един от начините да се отговори на този въпрос е да бъдат разгледани нематодите - микроскопични кръгли червеи, които живеят в редица местообитания (включително телата на други организми). Нематодите могат да бъдат изключително издръжливи - има множество случаи на кръгли червеи, които се събуждат след хиляди години, замръзнали някъде.
Те имат прости геноми и живеят кратък живот, което означава, че за кратко време могат да бъдат изследвани множество поколения. Това ги прави отлични моделни организми за изучаване на редица неща - от биологично развитие до възстановяване на ДНК и реакция на токсини. Ето защо Тинтори и нейните колеги отиват да копаят в Чернобил, за да намерят червеи от вида Oschieus tipulae, който обикновено живее в почвата в района.
Източник: iStock
Те събират стотици нематоди от гнили плодове, листа и почва в Чернобил, използвайки броячи на Гайгер за измерване на радиацията на околната среда и носейки защитни костюми срещу радиоактивен прах. Изследователите култивират близо 300 от събраните от тях червеи в лаборатория и избират 15 екземпляра от O. tipulae за секвениране на генома. ДНК секвениране е процесът на определяне на последователността на нуклеотидните бази (А, Т, Ц и Г) в един ДНК фрагмент.
След това тези секвенирани геноми са сравнени със секвенираните геноми на пет екземпляра от O. tipulae от другаде по света - Филипините, Германия, Съединените щати, Мавриций и Австралия.
Източник: iStock
Екипът внимателно анализира генома на червеите и не открива доказателства за широкомащабни хромозомни пренареждания, очаквани от мутагенна среда, каквато е Чернобил. Те също така не откриват връзка между степента на мутация на червеите и силата на околната радиация на мястото, от което идва всеки червей.
След още редица тестове екипът прави заключението, че няма доказателства за каквото и да е генетично въздействие на средата на Чернобил върху геномите на червеите. И това, което откриват, може да помогне на изследователите да се опитат да разберат защо някои хора са по-податливи на рак от други.
Източник: iStock
"Мисленето за това как индивидите реагират по различен начин на увреждащите ДНК агенти в околната среда е нещо, което ще ни помогне да имаме ясна визия за собствените си рискови фактори", цитират учените от Science Alert.
