Кучета, живеещи близо до мястото на ядрената катастрофа в Чернобил, са развили нова "суперсила" - те са имунизирани срещу радиация, тежки метали и замърсяване. Учените събират кръвни проби от 116 бездомни кучета, живеещи в Чернобилската забранена зона, като откриват две различни популации, които са генетично различни от другите кучета в околността.
Това предполага, че те са се адаптирали да издържат на дългосрочно излагане на тази токсична среда и би обяснило защо са продължили да виреят в пустошта. Разбирането как кучетата са развили своята генетична суперсила може да помогне за по-доброто разбиране на въздействието върху здравето от живота в силно токсична среда с множество опасности за околната среда, не само при кучетата, но и при хората.
Чернобилската катастрофа от 1986 г. се случва в Северна Украйна. Тя започва на 26 април с експлозията на един от реакторите на електроцентралата и води до най-голямото изпускане на радиоактивен материал в околната среда в човешката история. След трагичното събитие хората са евакуирани от Чернобил и околните райони, за да се избегнат екстремните нива на радиация.
Източник: iStock
От този момент нататък мястото е известно като Чернобилската забранена зона (ЧЗЗ). Тяхното отсъствие позволява на дивата природа да процъфтява в тази зона, която съдържа 11.28 милирема радиация - шест пъти повече от допустимото количество на облъчване за хората.
Мястото на ядрената катастрофа в Чернобил е радиоактивна пустош. Но по някакъв начин бездомните кучета са успели да оцелеят там години наред и сега учените знаят защо. Приблизително 900 бездомни кучета живеят в ЧЗЗ и много от тях вероятно са потомци на домашни любимци, изоставени след масовата евакуация на жителите на Чернобил.
Норман Дж. Клейман, учен по здравеопазване на околната среда в Колумбийския университет, ръководи екип от изследователи, с които проучва как животът в тази сурова среда е повлиял на генетиката на кучетата, тъй като бедствия, които замърсяват или унищожават местообитанията, могат да принудят дивата природа да се адаптира към неблагоприятните промени в околната среда.
Източник: iStock
Той и колегите му събират кръвни проби от 116 "полудиви" кучета, които са хуманно заловени около атомната електроцентрала в Чернобил и на няколко колометра в град Чернобил. Тези проби са взети по време на процедурите по стерилизация и ваксинация, проведени от програмата Dogs of Chernobyl на Фонда за чисто бъдеще през 2018 и 2019 г.
След това кръвните проби са транспортирани до САЩ за извличане и анализ на ДНК, което разкрива уникалния генетичен състав на кучетата. "По някакъв начин две малки популации кучета успяват да оцелеят в тази силно токсична среда", казва Клейман в изявление.
"В допълнение към класифицирането на динамиката на популацията в тези кучета. . . ние направихме първите стъпки към разбирането как хроничното излагане на множество опасности от околната среда може да е повлияло на тези популации."
Той и колегите му публикуват откритията си в списанието Canine Medicine and Genetics през март 2023 г. По-конкретно, изследователите откриват близо 400 "отдалечени локуса" или геномни местоположения, които показват поведение или модели на вариация, изключително различни от останалата част от генома.
След това те идентифицират 52 гена, свързани с тези извънредни локуси, които "могат да бъдат свързани с излагането на замърсяване на околната среда в атомната електроцентрала", се посочва в проучването. С други думи, замърсената среда на кучетата ги кара да развиват генетични мутации, които се предават от поколение на поколение, което в крайна сметка води до адаптирането им към суровите условия.
Източник: iStock
Но тези бездомни животни не са единствените животни в Чернобилската забранена зона, за които е установено, че са развили генетични суперсили. През януари екип от изследователи представи открития, които предполагат, че вълците мутанти, живеещи в това токсично местообитание, са уникално устойчиви на излагане на радиация, причиняваща рак. А през май учените, изучаващи източни дървесни жаби с мутантна черна кожа, живеещи близо до мястото, откриват, че те живеят точно толкова дълго, колкото техните зелени, немутантни събратя.
Това може да означава, че забранената зона отново е годна за обитаване от хора. Клейман се надява, че неговите изследвания и бъдещите проучвания на популациите на бездомните кучета на ЧЗЗ ще помогнат на учените да разберат генетичните ефекти от продължително излагане както на радиация, така и на нерадиационна токсичност.
"Изследването на генетичните и здравни въздействия на тези хронични експозиции при кучетата ще засили по-широкото ни разбиране за това как тези видове опасности за околната среда могат да повлияят на хората и как най-добре да смекчим рисковете за здравето", цитират учения от Daily Mail.
