Представата за тропическа гора обикновено включва палми, задушаваща влажност и температури, които трудно ни оставят да мислим за сняг. Но високо над джунглите на Папуа (най-голямата и най-източната провинция на Индонезия, съставляваща по-голямата част от Западна Нова Гвинея), от векове съществува един природен парадокс - лед, който местните наричат "вечен сняг". Само че вечният сняг вече има краен срок.
Последните тропически ледници в Югоизточна Азия са на път да изчезнат напълно. Според изследователи това може да се случи още в рамките на следващите две години. Ледът, оцелявал в продължение на хилядолетия високо в планините на Нова Гвинея, днес се топи с тревожна скорост.
"Ледът ще изчезне. Въпросът не е дали, а кога", казва датският изследовател и картограф Клаус Тиман, който от години проследява последните ледници на Папуа. А отговорът на въпроса "кога" според него е "много, много скоро".
Преди едва няколко десетилетия планините на острова са имали шест участъка с постоянен лед. От 1980 г. насам четири от тях вече са изчезнали, оставяйки след себе си само две малки ледени петна.
Източник: iStock
И макар ледниците да изглеждат като нещо напълно неестествено за тропиците, те всъщност съществуват на няколко места по света. Повечето са концентрирани в Андите, където се намират до 95% от всички тропически ледници. Те са разположени най-вече в планините на Перу, но се простират и към Еквадор и Колумбия.
В Африка също има ледници в тропическите ширини. Един от тях е ледникът на платото Стенли, разположен между Демократична република Конго и Уганда. Само от 2020 г. насам той е загубил около 30% от площта си - промяна, която вече представлява сериозна заплаха за водните ресурси на местните общности. В Югоизточна Азия обаче тропическият лед е още по-голяма рядкост.
Високо в планинската верига Судирман, в индонезийската част на остров Нова Гвинея, се намира последният останал тропически ледник между Андите на изток и Хималаите на запад. Той е свързан с един от най-впечатляващите върхове в региона - Пунчак Джая, издигащ се на 4884 метра над морското равнище.
Местните отдавна наричат леда там "вечен сняг" и му придават дълбоко духовно значение. Само преди около 100 години постоянен лед е покривал четири върха в планинската верига. Днес са останали едва два ледени участъка.
Промяната е трудно да бъде осъзната дори само чрез цифрите. От XIX век насам ледената покривка на Пунчак Джая се е свила от приблизително 1900 хектара до едва 16 хектара. Смята се, че само от 2002 г. насам ледът е намалял с цели 95%.
"На философско ниво вземате вечността - нещо, което е човешка абстракция - и дори сега унищожаваме собствените си представи за нея", казва Тиман.
По думите му случващото се поставя и по-големи въпроси за мястото на човечеството в геоложкото време и за това колко голяма промяна сме успели да предизвикаме за удивително кратък период.
Източник: iStock
Причината за изчезването на леда не е загадка. Тя е същата, която стои зад отстъплението на ледниците по целия свят - затоплянето на климата, свързано с изгарянето на изкопаеми горива.
С повишаването на температурите границата, под която водата може да замръзне, се измества все по-нагоре по планинските склонове. В един момент тя достига височина, над която просто няма достатъчно планина, за да може ледът да оцелее.
Променя се и начинът, по който падат валежите. Все повече от тях идват като дъжд вместо сняг. Това означава по-малко нов лед и едновременно с това по-бързо топене на вече съществуващия.
Подобен процес се наблюдава и в други високопланински райони. Учените смятат, че промените във валежите са били сред факторите, допринесли за катастрофалното срутване на ледник в Непал и последвалото наводнение в края на август. А за Папуа перспективата изглежда особено мрачна. Очакванията са останалият лед да изчезне напълно през следващите няколко години, пише Science Alert.
