От години говорим за равенство между половете, но в много страни по света то все още си остава мираж. Някъде жените не са допускани до високи ръковидни позиции или до постове в управлението. На други места заплатите им са в пъти по-ниски от тези на мъжете, изпълняващи същите длъжности.
Но и добрите примери стават все повече. Според последния доклад на Global Gender Gap, светът се движи в правилната посока, но го прави с малки стъпки. Със сегашния темп на напредък, ще са необходими 131 години, за да се постигне пълно равенство между жените и мъжете, твърди се в доклада. А на този етап нито една страна не е постигнала пълно равенство.
Като цяло страните от Европа и Северна Америка постигат много по-добър резултат в сравнение с останалия свят, но винаги има изключения.
Източник: iStock
В доклада на организацията се вземат предвид различни аспекти като икономическото участие на жените (включително различията между половете в доходите, заетостта и ръководните роли), образователните постижения (ниво на грамотност и други), здраве и оцеляване (като продължителност на живота) и политическо овластяване (представителство на жените в парламента, министерски позиции и години с мъж или жена държавен глава).
На базата на тези показатели се съставя и поредната годишна класация. А ето и кои са страните, които заемат местата в челната петорка.
Източник: iStock
На пето място е Швеция, където равнопоставеността между мъжете и жените се оценява на 81.5%. На четвърто е Нова Зеландия с 85.6%. Третото място е за Финландия с 86.3%. Втора е Норвегия с 87.9%, а на първо място е Исландия с 91.2%. Само за сравнение - България е на 65-о място с едва 0.715%, а пред нас са страни като Зимбабве и Мозамбик.
Интересен факт е, че Исландия оглавява класацията за 14-та поредна година. Тя е и единствената страна, която преминава границата от 90%. Но като цяло и тук нещата са доста относителни. Исландия е на първо място по отношение на политическото овластяване, защото почти 25 от последните 50 години държавният глава е жена и 48% от членовете на парламента са жени. Страната обаче е на 79-то място по образователни постижения и чак на 128-мо по женско здраве и оцеляване.
Източник: iStock Images
Що се отнася до разликата в заплащането, тук тя е по-малка, отколкото при повечето други страни, най-вече заради законодателството от 2018 г., според което компаниите с повече от 25 служители трябва да предоставят еднакво заплащане за еднаква работа. В противен случай ги грозят сериозни глоби. И въпреки това често заплащанията като хонорари за отделни събития отново са по-ниски за жените.
А едно предимство на Исландия пред много други страни, което е в еднакви дози и за двата пола, са спокойствието и щастието. Страната редовно оглавява класациите за най-щастливо население и най-спокоен живот, а това също никак не е без значение.
Второто място на Норвегия също не е особена изненада, защото всички, живеещи там, могат да подкрепят твърдението, че има равноправие между половете. То се изразява в това, че тук има повече жени министри, отколкото във всяка друга страна. Освен това скандинавската страна е на първо място по отношение на грамотността, професионалната и техническа квалификация на жените.
Четвъртото място на Нова Зеландия прави страната първенец в Южното полукълбо. 50% от членовете на парламента са жени, а записаните жени в начално и средно образование са почти еднакъв брой с мъжете. По отношение на заплащането обаче ситуацията не е толкова розова.
Жените печелят средно 33 620 долара на година в сравнение с 52 370 долара за мъжете и по отношение на равенството в заплащането за равен труд страната се нарежда на 37-мо място. По продължителност на живота Нова Зеландия е чак на 109-то място като това се дължи на местното население от маори, които живеят с около седем години по-малко от останалите жени в страната, предава BBC.
Намибия се нарежда на осмо място, преди Литва и Белгия, и е единствената африканска страна в топ 10 (Германия е на шесто място, а Никарагуа - на седмо). Тук равноправието между половете се оценява на 80.2%, което е по-висок резултат дори от този на Великобритания например. Основната причина за това е, че страната има много жени министри и посланици. Тя обаче има да извърви дълъг път по отношение на сигурността на жените и осигуряване на адекватно образование и здравеопазване.
