Времето се стопля, редица правителства разхлабват мерките и започваме лека-полека излизаме от дългата изолация. Психолозите обаче отчитат нова тенденция - мнозина от нас са забравили напълно как да контактуват с околните.
"Социалните умения са като мускул - те могат да атрофират, ако не се употребяват", казва доктор Мими Уинсбърг. В същото време експертът успокоява и с факта, че "могат да се възстановяват". И дава няколко съвета, с които да се социализираме възможно най-бързо и безболезнено.
Хубаво е да се върнем към активния социален живот постепенно, за да не се почувстваме разочаровани и изтощени. Осъществяваме контакт първо с най-близките и постепенно разширяваме кръга навън.
Източник: iStock
Усетим ли дори и най-малко безпокойство от мисълта за връщане към нормалния ни ритъм на живот, трябва да се замислим върху моментите и фактите, които ни карат да се чувстваме добре и които ни притесняват. Действаме на принципа "проба-грешка", докато влезем в ритъм.
Един от малкото плюсове на тази тревожна тенденция е, че е глобална, тоест заобиколени сме от хора с подобни проблеми. А вероятността да срещнем разбиране, в случай че не реагираме адекватно, е доста по-голяма.
Източник: iStock
Трябва да бъдем "отворени" за това колко трудно е социалното взаимодействие и колко объркващо може да бъде то понякога, съветва поведенческият учен Джон Леви. Съществува така нареченият "цикъл на уязвимост" - изграждаме много по-лесно доверие с онези, които споделят подобни или същите тревоги и мисли.
А доктор Мими Уинсбърг ни успокоява с друго - да не се притесняваме за социалните протоколи в общуването след пандемията. Защото "тези нови правила тепърва ще бъдат установени", казва тя пред Bustle.
И не на последно място - важно е да казваме "да" на нещата, които преди изолацията сме харесвали, както и да се подготвим психически, че те вече може да не са същите, дори по-добри. Тоест, да бъдем оптимисти.
