Снимаме, всичко, което видим. Снимаме всичко, което искаме да запомним. Което не искаме да забравим. Екскурзиите ни преминават в едно безкрайно щракане тук и там, а след това разглеждаме заснетото, за да си спомним какво точно сме видели. Звучи познато, нали?
Именно заради страстта на всички към снимките, която доби огромни размери покрай социалните мрежи (и най-вече Instagram), учени излизат с теорията, че снимането променя нашите спомени, деформира ги. Затова по-добре да виждаме всичко с очите си, а не през обектива или екрана на телефона.
Къде е проблемът
Използваме смартфоните си като хранилище за памет, в което на пръв поглед няма нищо лошо. От древни времена хората се стремят да увековечават по един или друг начин важни събития, за да станат те достояние и на поколенията след тях.
Източник: iStock
Днес, когато технологиите са навсякъде около нас, разчитаме прекалено много на тези хранилища и все по-малко на собствената си памет. Не смятаме за нужно да запомняме някой и друг детайл по определена сграда или от сватбената декорация на най-добрите ни приятели, защото сме спокойни, че можем да върнем лентата назад чрез кадрите, които сме направили.
Така става доста вероятно дори да не запомним какво сме яли снощи, въпреки че прилежно сме го снимали и качили в Instagram...
Логично е, че когато правим снимки и видеоклипове по време на концерт, се разсейваме, и не можем да вникнем в спектакъла и неговата атмосфера. А това няма как след това да го пресъздадем, скролвайки из галерията на телефона. Така се променя цялостното усещане за събитието.
Източник: iStock
Ако снимките ни помагат да не забравяме какво сме видели, в същото време ни пречат да запомним какво сме изпитали и какво е казано във въпросната ситуация, която сме запечатали със смартфона или фотоапарата.
Според психолози, манията да снимаме всеки момент от ежедневието може да доведе до изкривяване на представите ни за нас самите и за начина, по който живеем. Твърде много изображения могат да ни накарат да помним миналото по фиксиран начин, блокирайки други спомени, пише Insider.
Когато правим снимки с цел след това да ги споделим в социалните мрежи, непринудеността и спонтанността почти отсъстват. Всичко е нагласено, до известна степен фалшиво. А най-хубавите спомени в повечето случаи са именно тези, които не сме запечатали с камерата, а само в съзнанието си.
