Да си представим, че цял живот сме живели в Съединените щати. Но един ден се събуждаме с неясно откъде появил се ирландски, австралийски или британски акцент. Вероятно бихте си помислили, че сънуваме или губим разума си...
Въпреки че звучи странно и дори нереално, факт е, че съществува т. нар. синдром на чуждия акцент, който представлява двигателно нарушение на речта. Най-честата причина е увреждане на мозъка, вследствие на инсулт или травматично мозъчно увреждане - особено ако е засегнато лявото полукълбо, което отговаря за езика и речта. Макар и рядко, причини могат да бъдат и психологически състояния като шизофрения и биполярно разстройство.
Синдромът на чуждия акцент е описан за първи път през 1907 г. от френския невролог Пиер Мари, след като при него идва парижанин придобил "елзаски" акцент.
![Снимка 608366](https://webnews.bg/uploads/images/66/8366/608366/640x.jpg?_=1677523486)
Източник: iStock
През 1941 г., пък се споменава за случай, в който млада жена от норвежки произход развива германски акцент, след като е ударена от шрапнел по време на въздушно нападение по време на Втората световна война. В резултат на случилото се, местните започват да я възприемат за нацистки шпионин, което води до множество проблеми в личния ѝ живот.
През следващия век лекари, невролози и изследователи на езика съобщават за десетки подобни случаи. С днешна дата описаните са малко над сто.
Един от последните е за американец с раково заболяване, развил ирландски акцент, макар и да се е установило, че не тежката болест сама по себе си е причина за това. Изследователи подозират, че промяната в гласа е следствие от състояние, наречено паранеопластично неврологично разстройство, което се случва, когато имунната система на пациенти с рак атакува части от мозъка, наред с мускули, нерви и гръбначен мозък.
![Снимка 608365](https://webnews.bg/uploads/images/65/8365/608365/640x.jpg?_=1677523485)
Източник: iStock
Общото между всички изследвани случаи до момента, независимо от конкретната причина, е промяна в прозодията на тяхното езиково производство. Прозодията се отнася до ритъма, височината и интонацията на даден език, уточняват от The Daily Digest. Различните езици и различните акценти на един и същи език се различават по своите прозодични контури и всяко нарушаване на нормалния ритъм и поток може да се възприеме като нетипичен и дори чуждозвучащ.
Показателен за това е случаят с Линда Уокър, 60-годишна британка, която получава инсулт през 2006 г. След като идва в съзнание, гласът ѝ започва да звучи по различен начин - според някои от близките ѝ се доближава до италианския, докато собствения ѝ брат я определя като "някой от Словакия".
И никак не е изненадващо, че хората, засегнати от синдрома на чуждия акцент, често се чувстват неуверени и загубили собствената си самоличност.
Пример за това е Мишел Майерс - американка, която вследствие на синдрома започва да звучи като типична британка. Затова тя не се поколебава и предприема пътуване до Англия, с цел търсене на някой, който звучи подобно на нея. Какво е учудването й обаче, когато стига в Англия, от факта, че британците я възприемат за човек с южноафрикански произход.
Spotlight
на 01.03.2023 в 02:29:15 #1Не забравяйте, комплексарският синдром.