Въпреки че не си личи на пръв поглед, растенията усещат, когато ги докосваме. В отговор на нашия допир, те често също се движат или отделят специални химични вещества.
Когато растенията се движат, те го правят толкова бавно, че човешкото око не го забелязва. Биолозите наричат този техен рефлекс тигмоморфогенеза (thigmomorphogenesis), което на гръцки се превежда като "докосване, което създава нова форма".
Тигмоморфогенезата е механичен отговор и не става въпрос за координирано действие. Ясно е обаче, че растението отказва да бъде пипано и действа, като движи листата или клоните си в обратна посока. Цветето, което най-лесно демонстрира този рефлексен акт, е мимозата. Най-вече защото реагира с по-висока скорост от други видове.
Източник: iStock
Според скорошно проучване, публикувано в Plant Journal, когато се раздвижва, растението не се опитва единствено да отмести листата си. То прави и нещо друго - вътре в него протича хормонална реакция, която влияе на самия му растеж.
По време на изследването е открито, че в рамките на половин час, в който се докосва дадено растение, възниква реакция, която променя до 10% от неговия геном (цялата негова наследствена информация). Освен това става ясно, че многократното пипане ограничава растежа с до 30%.
С други думи, когато докосваме растенията, те поставят на пауза своите вътрешни процеси. Въпреки че нашето намерение да почистим листата им от прах например, това може да доведе до неблагоприятен ефект върху растежа, да го забавили или да предизвиква промяна в биоритмите, заключват от Hola.
