В последните години сме свидетели как с бързи темпове изчезват животински и растителни видове. Около един милион пък са застрашените от заличаване в следващите няколко десетилетия.
Това определено е стряскаща прогноза, защото без природа няма да ни има и нас, хората. Тя се грижи за прочистване на въздуха и водата, но и за нашето изхранване. И за да се запази биоразнообразието и животът на планетата, правителствата предприемат мерки, целящи разширяване на естествените местообитания на видовете. Защото природата няма как да се развива, ако не й осигурим достатъчно място.
Според глобалния план (на базата на споразумението в Конвенцията на ООН за биоразнообразието) 30% от сушата и морето трябва да бъдат защитени до 2030 г., а до 2050 г. - цели 50% от територията на планетата. А логичният въпрос е какво точно ще се постигне с това решение.
Източник: iStock
В момента, около 15% от сушата и 7.4% от водните басейни са под някаква форма на защита. Очевидно, това не е достатъчно.
Основната задача е да се запази това, което е останало, като биоразнообразие. Със своята дейност хората са успели да променят повече от 3/4 от земната повърхност. Повечето природни зони са превърнати в обработваема земя, а много видове са изчезнали безвъзвратно.
Фокусът на усилията за опазване на територии трябва да бъде насочен най-вече към тези, които имат най-голямо биоразнообразие - като Големия бариерен риф или джунглата на Амазонка например. Защитата на тези зони значи защита на много видове едновременно, пише Science News.
Източник: iStock
Каква част от останалата територия на Земята трябва също да бъде под един или друг вид защита, зависи много от целта на мерките - предпазване на животински видове от изчезване, отглеждането им с комерсиални цели (например риболов) или защита с цел контролиране на климатичните промени.
Например, огромни горски масиви в Канада и Русия не могат да се похвалят с голямо разнообразие от животински и растителни видове. Тяхна е задачата да преработват и до 1/3 от въглеродния диоксид, като по този начин оказват своето влияние върху климата.
И така спорът между изследователи и управляващи изглежда няма да има край. Биологът Едуард Уилсън заявява преди години, че 80% от биоразнообразието може да бъде спасено, а половината от площта на планетата стане защитена територия. Такива са и плановете за след 30 години - но дали тогава вече няма да е късно...
Източник: iStock
Други еколози са на мнение, че и 44% стигат, за да има достатъчно място за 28 594 вида бозайници, птици, земноводни, влечуги и ракообразни. Но те трябва да бъдат добре защитени и надеждно управлявани, за да се постигне търсеният ефект.
Трети са на мнение, че подобни мащабни цели може да звучат добре, но надали ще бъдат успешно изпълнени на практика. Затова те предлагат по-лесни, но също толкова ефикасни мерки за най-застрашените точки с най-голямо биоразнообарзие. Акцентът им е върху свързването на фрагментирани местообитания с природни коридори - там, където не е възможно защитените територии да бъдат разширени.
Източник: iStock
От съществено значение за постигане на плановете в световен мащаб са и конкретните мерки, които държавите ще предприемат. Защото при някои ще се наложи дори 30% от територията им да стане защитена местност, което води след себе си редица последствия, предимно финансови загуби.
Затова е важно не само колко големи територии ще бъдат защитени, но и какво е тяхното значение за природата и околната среда като цяло. Разбира се, няма как 30% от територията на нашата планета да е само национални паркове.
На тези територии може да се извършва лов или селскостопанска дейност, но не и мащабното разчистване на хабитати и тотална промяна на условията за живот. Затова трябва да се мисли не само глобално, но и регионално.
