С всички климатични промени и явления все по-често си казваме, че вредата, която нанасяме на планетата ни, ще я доведе до нейния по-скорошен край. Чуваме за все повече изчезващи или изчезнали животински и растителни видове, както и разрушени местообитания, които значително променят картината на флората и фауната в различни точки на Земята.
Знаем и че всичко на нея се случва с някаква цикличност - точно както ледените епохи и периодите на по-интензивно затопляне. И няма как поне веднъж да не сме се замисляли как и кога би настъпил края на живота тук, какъвто го познаваме. Разбира се, не искаме това да бъде скоро, но от чисто любопитство се поинтересувахме от едно ново изследване по темата.
Животът на Земята разчита на един основен процес - фотосинтезата. При него растенията, водораслите и някои бактерии химически преобразуват въглеродния диоксид и водата в захари и кислород, т.е. слънчевата светлина в енергия. За него се изисква както слънце, така и въглероден диоксид.
Източник: iStock
Но, оказва се, при определени температури фотосинтезата при растенията спира. И така Слънцето ще затопли Земята до точката, в която растенията вече няма да могат да изпълняват този процес. А това ще доведе до пълен колапс на цели хранителни вериги. Освен това, когато Слънцето умира и става по-ярко, това намалява въглеродния диоксид в атмосферата и също пречи на изпълнението на процеса.
Това казва пред Live science Робърт Греъм, изследовател по планетарни науки в Чикагския университет. А думите му се потвърждават от изследването на група учени, сред които и тези от благотворителната организация за космически изследвания Blue Marble Space. В него се посочва, че растителният живот може да продължи още около 1,8 милиарда години.
Тази прогноза съвпада приблизително с времето, когато се очаква Земята да загуби океаните си в полза на Космоса - било то заради радиация или заради неконтролируемо изпарение. Очаква се това да се случи след около 2 милиарда години.
Източник: iStock
Тези прогнози всъщност са доста по-дългосрочни от всички, правени досега. Първата подобна прогноза от 1982 г. е за около още 100 милиона години живот. А причината е, че в случая учените се основават на 29 климатични модела, за да оценят какво би се случило с растителната биосфера на Земята при различни сценарии.
Прави се уточнението, че Слънцето става все по-ярко и в момента произвежда около 1/3 повече енергия, отколкото в зората на Слънчевата система преди около 4.5 милиона години. И това нагряване ще продължи до неговата смърт след около 5 милиарда години. Но преди Слънцето да изгасне, ще го направи всичко живо на нашата планета - определено с неговата основна заслуга.
Източник: iStock
Изследователите откриват, че има някои растителни видове, които са по-устойчиви от други, и вероятно биха оцелели по-дълго, особено с намалени количества въглероден диксид в атмосферата. Това са растения съсспециален фотосинтетичен процес, като сукуленти и орхидеи. Същото важи и за някои морски растения, които изполват и въглеродния диоксид в океанската система.
"Не е възможно да предвидим или да знаем възможните еволюционни адаптации, които фотосинтетичната биосфера може да претърпи в отговор на нарастващото слънчево производство и по-ниските атмосферни нива на CO2, особено в продължение на милиарди години", обясняват учените, цитирани от Live Science.
Въпреки това, изследването може да се определи като обнадеждаващо, защото дава още много повече живот на нашата планета, отколкото досега се предполагаше, че й остава. Разбира се, прогнози за след векове е трудно да се правят с категоричност, особено на фона на всички случващи се динамични проблеми в климата и не само. Но е успокоително, че краят не е толкова близо, колкото може би понякога си мислим.
