В последните години зачестяват случаите, в които прах и пясък от пустинята Сахара се разнасят до различни точни по света, включително и над България. Това природно явление свързваме предимно с мръсотията, която остава по колите, но, оказва се, то има много по-сериозен ефект както върху нас, така и върху световния климат.
Всяка година ветровете разнасят около 180 милиона тона прах от пустинята. Но 2020 g. се смята за по-различна, с рекордни количества, отчетени чрез спътников мониторинг, който се прави от 1979 г. насам.
Пустинният прах е богат на миниатюрни късчета минерали, които са се отчупили от някогашни скали. Частиците в него са с големина 20 микрона - двойно по-малки от тези, които човешкото око може да забележи.
Източник: iStock
Основното движение на пясъка от Сахара, най-големият източник на фини прахови частици в света, е към Северна Америка. Именно там респираторните заболявания са сред основните причини за смъртност на населението.
А една от причините за тях са именно фините прахови частици, които сериозно дразнят и увреждат белите дробове. Колкото по-замърсен с тях е въздухът, толкова по-рисково е и за новородените да оцелеят през първата си година живот, показват изследвания. На места като Пуерто Рико в последно време дори затворените прозорци не могат да спрат замърсяването на въздуха, предава National Geographic.
Източник: iStock
Обикновено между късна пролет и ранна есен във въздуха над пустинята се образува "сахарски въздушен слой". Той се изтласква по-високо в атмосферата от по-студените въздушни маси над океана и така може да пътува с дни, дори и седмици.
Има и една полза от придвижващия се навсякъде прах от Сахара, която няма как да пропуснем. Фините частици съдържат голямо количество желязо и фосфор, от които както растенията на сушата, така и фитопланктонът се нуждаят, за да растат.
Пясъкът се превръща в естествен тор, особено за подводните растения в Атлантическия океан, които разчитат предимно на него. Флората в Амазонската джунгла също продължава да съществува благодарение на него, защото почвата е много бедна на фосфор. А дъждът отмива количеството, което е в повече.
Източник: iStock
Никак не е за подценяване ефектът на сахарския прах и върху климата на планетата. Той може както да затопля (над сняг и лед), така и да охлажда (над океана). Прахът променя и начина на образуване на облаците, в зависимост дали отразява или улавя топлината от слънцето.
В ролята си на тор за растенията по сушата и под водата и подпомагайки процеса на фотосинтеза, сахарският прах влияе сериозно и на количеството въглероден диоксид в атмосферата. Смята се, че на този ефект се дължи поне 1/4 от промяната на нивата на въглероден диоксид, която пък води след себе си и други - като топенето на ледниците например.
