Една от най-големите пясъчни пустини е Такламакан в Западен Китай - цели 337 600 кв. км, като 85% от тях са движещи се пясъчни дюни. Тя е известна и като "Море на смъртта", в което ако влезеш, е доста вероятно да не излезеш. Но е интересна и с друго - че климатът в нея се контролира с помощта на огромен зелен пояс.
В края на 2024 г. бяха засадени последните 100 метра с дървета в южния край на пустинята, с което се завършва 3046-километровият зелен пояс, който обикаля пустинята. Той се изгражда в продължение на десетилетия и е уникален по своята същност проект. А последните километри са не просто символични, защото се оказват най-трудни за запълване.
Всичко започва през 1978 г. с китайската програма "Три северни защитни пояса", която е по-известна като Великата зелена стена. А пръстенът около Такламакан е една от най-видимите и впечатляващи части от нея, най-вече заради контраста с това, което заобикаля.
Източник: iStock
Интересното е, че зеленият пръстен не се създава като климатичен експеримент, а за да се забави движението на дюните в близост до пътища, ферми и селища, както и да намали количеството прах, което се разпространява далеч от пустинята. И основната цел е да се спре разширяването на пустинята в околните райони, да затрупа пасища и друга ценна земя.
Е, днес, когато пръстенът е завършен, това не значи, че пустинята е спряла да се движи. Оказва се, че поддържането на огромния залесен участък изисква постоянни усилия заради подвижните пясъци, които водят до пролуки и цепнатини, особено там, където дюните мигрират най-бързо и е по-трудно да се осигури достатъчно напояване.
Разбира се, климатичният ефект на зеления пръстен около пустинята също е обект на редица изследвания. И с тях се доказва, че Такламакан е биологично тих регион през по-голямата част от годината, но има и своя влажен период, който е от юли до септември, когато валежите са средно около 16 милиметра на месец, приблизително 2.5 пъти повече от нивото на сухия сезон.
Източник: iStock
През този период храстите и дърветата по периметъра фотосинтезират по-активно, а индексите на растителността се повишават най-ясно в същите зони, където в продължение на десетилетия се полагат усилия по засаждане и поддържане на растителността. И така се стига до извода, че пустинята се е раззеленила.
Установява се и друг ефект от създаването на зеления пояс - залесените крайбрежия променят регионалния въглероден баланс в месеците, когато растенията могат да функционират. И това е първият научно доказан пример, че с човешка намеса може ефективно да се подобри улавянето на въглероден диоксид дори в най-екстремно сухите ландшафти. И така се стига до момента, в който растителността около Такламакан абсорбира повече въглероден диоксид, отколкото пустинята отделя.
Според Ройтерс, китайските власти планират да продължат залесяването и възстановяването на горите в периметъра на пустинята. По този начин ще се защитят и овощните градини, и земеделските земи в района. Но се пояснява, че не бива да приемаме този проект и модел на действие като лесно решение за справяне с климатичните промени, защото със сигурност не е достатъчно, пише Optimist Daily.
From barren sand to lush green!
— China Perspective (@China_Fact) March 14, 2026
In just one year, around 1,350 acres of winter wheat have burst to life on the edge of the Taklamakan Desert—a stunning transformation in the heart of China’s Xinjiang.pic.twitter.com/HT5J993CIF
