В средата на миналия век азбестът е бил считан за революционен материал в строителството, който хем е евтин, хем дава възможност за лесно производство огнеупорни, водонепропускливи, здрави и т.н. строителни материали.
Към края на 80-те години обаче науката открива, че азбестът може да причини цял куп смъртоносни заболявания у хората, но за много потърпевши откритието е дошло твърде късно.
Днес сме изправени пред подобна ситуация с определени химикали, които са масово разпространени в храните и напитките ни, и не само.
Полифлуороалкилът и перфлуороалкилът са представители на група от общо 4700 химикали, които за съжаление вече са налични в организма на почти всеки човек в развития свят.
Въпреки че съществуват ясни доказателства за това, че тези субстанции могат да причиняват репродуктивни проблеми, болести на щитовидната жлеза, проблеми с бъбреците, рак и редица автоимунни заболявания, те все още са неизменна част от модерната индустрия.
Източник: iStock
Най-често ги поглъщаме, когато ядем пуканки или пица, защото са важен елемент за издръжливостта на пакетите, предназначени за готвене микровълнова фурна, а кутиите за пица не пропускат мазнини, когато са третирани с тях.
Именно заради тези си качества рисковите химикали се радват на голяма популярност сред големите производители на хранителни продукти.
Американско изследване, което обхваща данни на почти 14 000 души, сочи, че има пряка връзка между нивата на тези химикали в човешкия организъм и честотата на консумиране на пица и пуканки, които се считат за най-замърсените с тези субстанции храни.
Истината обаче е, че въпросните химикали се ползват в пакетирането на месата, зеленчуците и общо взето почти всички продукти, които можем да закупим от магазина.
Източник: iStock
Веднъж влезли чрез хранителния ни тракт, те могат да останат в тялото между две и осем години, казват учените.
Това от една страни ни обнадеждава, защото очевидно все още имаме възможност да променим навиците си и да започнем да пазаруваме непакетирана храна.
Съмняваме се обаче, че всички задружно ще предприемем подобна промяна и се чудим дали тези химикали няма да са част от хранителната индустрия, чак докато не се получи масов срив в здравето на критична група хора. Точно както се е случило с азбеста.
