Броят на хората, преживели паник атака поне веднъж в живота си, се увеличава в световен мащаб непрекъснато. А когато тя дойде веднъж, шансът да се повтори е голям.
Дори да имаме чувството, че паник атаките ни връхлетяват без основателна причина, сякаш от нищото, всъщност не е така. Нашите ежедневни навици и негативни мисловни модели са тези, които ни вкарват все по-дълбоко в спиралата на паническото разтройство.
И когато ни обземе чувството на безпокойство, най-вероятно отново сме го предизвикали по един от тези начин.
Страх от паник атака
Да се страхуваме от това да получим паник атака в даден ситуация е най-лесният начин сами да я предизвикаме.
Източник: iStock
Преувеличаване
Ако имаме навика да правим от мухата слон, то тогава нищо чудно, че паниката е наш верен спътник. Когато всичко е на живот и смърт, всяка задача е най-важната на света и крайностите са обичайният ни начин на мислене, вредим на себе си повече, отколкото го осъзнаваме.
Черногледство
Задълбаването в най-черния възможен сценарий също много бързо ни кара да изпитаме онази завладяваща паника. Това, че нещо теоретично е възможно да се случи, не значи, че наистина ще се случи. Но мисълта за него кара сърцето ни да бие учестено, а съзнанието ни да е напълно замъглено.
Хипервентилация
Това е синдром на учестеното, плитко дишане, което е основен признак за прекомерно безпокойство. То е и един от симптомите на паник атаката, казвайки на тялото ни, че нещо не е наред.
Най-лесният начин да се противопоставим е като практикуваме дълбоко и бавно диафрагмено дишане. Вдишваме през носа за четири секунди, издишваме през устата за шест. Правим пауза от две секунди и повтаряме няколко пъти.
Източник: iStock
Стрес
Изпитваме го ежедневно, по един или друг повод. Дали ще е работата, семейството, финансите или любовта - причините да сме стресирани са много. А това усещане лесно отключва паник атаките. Затова от съществено значение е да успяваме да релаксираме и "изключваме" за проблемите, пише The Healthy.
Заключения
Стигането до крайни изводи, които вероятно са верни само в главата ни, е друга лоша услуга, която си правим. Ако решим, че ще се изложим на интервюто за работа или че всички колеги ни мразят, без въобще да сме сигурни в това, паниката лесно ще ни обземе.
Емоционални разсъждения
Подобно на горния навик, и тук сами се убеждаваме в неща, които не са истина. Това, че може да се чувстваме виновни за дадена ситуация, не значи, че наистина сме. И е важно да мислим не чрез емоциите, а чрез разума си.
Премисляне и анализираме
Колкото повече задълбаваме в дадена ситуация, толкова повече тревожност генерира тя у нас. Най-важният съвет, който можем да дадем сами на себе си, е да не съжаляваме за миналото и да не се тревожим за бъдещето, защото те не са под наш контрол. Няма нужда да премисляме всяка своя казана дума на първа среща, нито пък да съжаляваме, че не сме се изразили по друг начин.
Източник: iStock
Отлагане
В краткосрочен план то може да намали напрежението - ако си дадем кратка пауза по време на напрегнат работен ден например. Но ако се превърне в навик, по-скоро ще генерира паника. Паника от това, че имаме куп несвършени задачи и прекалено малко време за тях.
Социалните мрежи
Според различни изследвания, колкото повече време прекарваме в социалните мрежи, толкова по-голяма е вероятността да изпитваме тревожност, депресия и паника. А безпокойството от нещата, които виждаме онлайн, предизвиква паник атаки.
Тълпи
Доста често паник атаките се появяват, когато сме заобиколени от много хора. Тогава се отключва агарофобия - страх от това да бъдеш в тълпа.
