Много се изписа и изговори за паник атаките, но най-важното винаги остава в периферията. Вече е доста модерно да се говори за емоционалните кризи, които са си истински кошмар. Всеки дава съвет как да се преборим с тях, но дали можем да влезем в обувките на човек, преминал през това изпитание на съзнанието?
Да си лягаме с мисълта, че може да няма утре. Да ставаме с мисълта, че ако утре все пак дойде, може да не доживееш края му. Един непрестанен водовъртеж от притеснения, сърцебиене, тремори и невъзможност да се концентрираш. Чувстваме се всичко друго, но не и полезни на света. Не смеем да споделим, за да не ни лепнат етикета "откачалка".
В тази, на пръв поглед, ситуация без изход всъщност има два пътя.
Напред към самоусъвършенстването и назад към самоунищожението
Помощ за справяне с паник атаките можем да получим от психиатър. Той ще ни попита как се чувстваме днес, по-зле ли сме от вчера. В зависимост от нашата субективна оценка ще си тръгнем от кабинета с рецепта за силни антидепресанти - в по-малка или по-голяма доза.
Източник: iStock
Започваме да ги пием и кошмарът става двоен. Разчитаме хапчетата да разчистят смога, разстлал се над съзнанието ни. Но истината е, че просто сме си сложили противогаз и не усещаме толкова същността на проблема. А той продължава да си бъде все там - в главата ни.
Човешкият мозък безспорно е най-уникалната машина на света. Дори Илон Мъск не би могъл да измисли толкова сложен механизъм с толкова просто действие. Именно мислите, които генерираме, задвижват всичко. Те са импулсът. А ние имаме уникалната сила да го контролирате.
Контролирани имулси
Когато легнеш вечер и имаш чувството, че умираш, бий контрата на мозъка. Препрограмирайки го да те изпрати на желаното място - любим град, прегръдките на любим човек. Започни да броиш овце, да си представяш как ще обзаведеш новия си дом. Покажи на съзнанието, че ти контролираш него, а не то теб!
Източник: iStock
Всяка малка, ежечасна и ежедневна победа постепенно се превръща в спечелена война. Война със самия себе си и своите демони. Изправи се срещу страховете си - от високо, от тълпи, от смъртта. И никога не се наричай пациент. Ти си просто борец!
