Някои предпочитат да пътуват със самолет, други с влак, а трети са любителите на приключенията с автомобил и обичат да обикалят света с колата си. Всички, които спадат към третия тип, със сигурност ще намерят за интересна информацията за най-дългия автомобилен път в света - Панамериканската магистрала.
Общата й дължина е около 30 хиляди километра, като северната част преминава през девет държави, южната част през пет, а важни разклонения водят към още седем страни. Тя се простира от замръзналата северна част на Аляска до ледниковия връх на Аржентина.
Историята
През 1889 г. на Първата международна конференция на американските държави САЩ предлагат по-тесни връзки със своите съседи чрез железопътна линия, обхващаща континента. Идеята така и не среша особен ентусиазъм. На Петата международна конференция обаче, проведена в Чили през 1923 г., е предложена Панамериканска магистрала. Този път идеята се приема много радушно от участващите нации, въпреки че предложението е одобрено едва на шестата конференция в Куба през 1928 г., пишат от Lonely Planet.
Идеята е магистралата да започне от Мексико и да минава на юг до Буенос Айрес, като финансовата подкрепа от Съединените щати е ключът към нейното развитие.
Създаването на Панамериканска магистрала е бавен процес, от една страна заради военни действия, от друга заради пари и от трета - липса на правителствено сътрудничество. Въпреки постоянните проблеми обаче, магистралата все пак e построена, превръщайки се в най-обширната магистрална система на Земята, минаваща през всякакъв вид терени и различни култури.
Маршрутът
Източник: iStock
Панамериканската магистрала започва от залива Прудо и се насочва на юг към Ушуая - столицата на аржентинската провинция Огнена земя.
Докато стигне до Панама, магистралата е прекъсвана на два пъти: от Панамския канал, където превозните средства са превозени с ферибот, и от пропастта Дариен - 60-километров блатист участък, който пресича границата на Панама и Колумбия.
Източник: iStock
През пропастта Дариен не съществува път, тъй като строителството в подобен участък е счетено за твърде скъпо. Освен това се смята, че ако оттам минава магистрала, тя ще ще навреди на околната среда и ще смути коренното население.
Магистралата преминава през джунглите, планините и пустините на тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка, като същевременно пресича Еквадор, Перу и Чили. След това тя се отправя на изток към Аржентина. Когато достигне Буенос Айрес маршрутът неофициално продължава на юг, където отново се появява малка пречка - Магелановия проток. Оттам се налага отново да вземем ферибот до архипелага Огнена земя.
Източник: iStock
Магистралата има отклонение към Уругвай и на север към Бразилия, минавайки през Сао Пауло по пътя за Рио де Жанейро. Хората, решени да стигнат до най-южната точка се отправят в обратна посока към умопомрачителната природна красота на Патагония и крайната цел на пътя - Ушуая на главния остров Огнена земя, в "дъното" на планетата.
