Идеята за живот на Марс става все по-реалистична с всяко ново постижение на NASA. А откакто марсоходът Perseverance кацна на Червената планета, стъпките към постигане на крайната цел стават все по-големи. Тази седмица от космическата агенция на САЩ се похвалиха с нов, важен успех.
Ние, хората, не можем да съществуваме без кислород. А атмосферата на Марс се състои от 96% въглероден диоксид. Това обаче вече не е чак такъв проблем, защото експерименталният инструмент в размерите на тостер и със сложното името Mars Oxygen In-Situ Resource Utilization Experiment (накратко MOXIE), които е част от Perseverance, е успял за пръв път да произведен кислород от въглеродния диоксид на Червената планета.
Количеството е пет грама - достатъчни на един астронавт да диша в продължение на 10 минути. Максималният му капацитет е 10 грама на час.
This is a photo of me right before I was placed into my forever home in the belly of the @NASAPersevere. This occurred in a clean room at NASA JPL. Quite a different environment than the dusty planet I live on now. pic.twitter.com/2GB6kMTJKZ
— MOXIE (@MOXIEonMars) April 9, 2021
MOXIE е първият уред, който произвежда кислород на друга планета, затова постижението може да се определи като уникално и като голям пробив в опознаването на Марс и превръщането му в подходяща за хора среда.
Той работи чрез отделяне на кислородните атоми от молекулите на въглеродния диоксид, които се състоят от един въглероден и два кислородни атома. Отпадъчният продукт - въглероден окис, се отделя в атмосферата на Марс.
Процесът на преобразуване изисква доста висока температура - около 800 градуса по Целзий. Затова и уредът е сглобен от материали с висока топлоустойчивост.
I share my ride on @NASAPersevere with 6 other instruments. RIMFAX a subsurface radar, Mastcam-Z a pair of zoomable panoramic cameras, SuperCam a laser micro-imager, MEDA our weather station, SHERLOC a ultraviolet spectrometer (with a camera named WATSON), and PIXL an X-ray spec. pic.twitter.com/SQ9G99MSNE
— MOXIE (@MOXIEonMars) April 1, 2021
Кислородът е необходимо не само за дишането на астронавтите. Той е от съществено значение и за производството на ракетно гориво, на което те ще разчитат, за да могат да поемат по дългия път обратно към Земята, поясняват от NASA.
Извеждането на четири астронавти от марсианската повърхност при бъдеща мисия ще изисква приблизително седем метрични тона ракетно гориво и 25 метрични тона кислород. А астронавтите, живеещи и работещи на Марс, ще се нуждаят от много по-малко кислород, за да дишат - около един метричен тон за година.
Транспортирането на 25 метрични тона кислород от Земята до Марс би било трудна задача. Затова пренасянето на еднотонен кислороден конвертор - по-голям, по-мощен потомък на MOXIE, който може да произведе тези 25 тона е далеч по-икономично и практично.