Рано или късно, нефтът на планетата ще бъде изчерпан. В това няма никакъв спор. Въпросът е какво ще правим после. Дали всички ще караме електрически коли? Не е задължително, защото нефтът има много повече алтернативи, отколкото може би си мислим, а електричеството все още в по-голямата си степен се произвежда от горене на полезни изкопаеми.

Хубавото в случая е, че алтернативните горива работят успешно с вече съществуващите автомобили и техните двигатели с вътрешно горене - не е необходимо да се разработва нова технология, за да не остане човечеството спряло на едно място. Буквално.

Метан

Едно от най-екологичните горива, което е добре познато у нас. Необходимо е просто да направим лека модификация на бензиновия си автомобил и готово - вече не сме зависими от петрола. Освен това, цената за изминат километър ще спадне драстично.

А ползите от използването на природен газ не са никак малко. Освен споменатите по-горе, използването на метан увеличава живота на маслото в двигателя, той се смесва по-лесно с въздуха от бензина, произвежда по-малко въглероден диоксид при изгарянето си, като същото важи и за въглеродния моноксид, азотните оксиди, серните оксиди и твърдите частици.

Разбира се, има и минуси - бутилките за метан са доста обемни и тежки, а налягането в тях е голямо, което, макар и малко вероятно, означава, че при евентуален дефект или катастрофа може да се стигне до сериозна експлозия.

Синтетичен бензин

Синтетичните горива не са нещо ново. Те се появяват точно преди 100 години - през 1919 г. - и дори са използвани за задвижването на някои машини през Втората световна война. Въпреки това, те така и не успяват да се наложат на пазара, като едва в последните години идеята отново набира популярност.

Учените обещават технология, преобразуваща заобикалящия ни въглероден диоксид в течно гориво, чрез процес, използващ само електричество. Ако приемем, че последното се произвежда от възобновяеми източници, то реализирането на подобна идея би било впечатляващо.

В малки мащаби технологията наистина работи и може да се използва както за производството на бензин, така и на дизел. Единственият проблем е, че процесът е много трудоемък и скъп, така че все още не е икономически оправдан.

Етанол

На практика той е алкохол - от същия тип, на който са базирани спиртните напитки. В Щатите, Австралия и Европа етанолът вече се ползва като добавка в състава на бензина, но на някои южноамерикански пазари, като този в Бразилия, човек може да зареди резервоара си с чист етанол директно от колонката на бензиностанцията.

Въпреки това, до момента чистият етанол не се използва за задвижването на пътнически автомобили, а по-скоро за земеделска техника, камиони, както и някои мотоциклети и мотопеди. Това обаче може да се промени в бъдеще, тъй като този тип алкохол може да се добива от възобновяеми източници: ферментация на захари от различни култури, чрез добавянето на дрожди и процес на дестилация и дехидратация.

Интересното тук е, че ползите при вредните емисии спрямо конвенционалния бензин се различават в зависимост от културата, използвана за производството на етанол. Най-чисто е горивото от захарна тръстика (около 90% по-чисто от бензина), а най-замърсяващо е това, произведено от царевица (от 10 до 20% по-чисто).

Метан от биомаса

Не е задължително метанът да се добива от естествени находища. Той може да се произвежда чрез ферментацията на биомаса - хранителни и биологични отпадъци, боклук, както и от кафе и чаени семена. По този начин метанът се превръща във възобновяем източник на енергия.

Разбира се, количеството метан, произвеждано при тези процеси не може да се доближи до мащабите на класическия добив, но в страни като Япония той вече се използва в голям мащаб, основно за отопление.

Точно както метанът от недрата на земята, този от биомаса може да се използва за задвижване на конвенционални бензинови двигатели, като има същите преимущества и недостатъци.

Водород

Вярваме или не, колата ни може да работи и на водород без кой знае какви промени. Химичният елемент е известен със склонността си да се възпламенява лесно, което го прави особено подходящ за използване в двигател с вътрешно горене, като дори подобрява разхода на гориво и ефективността.

Въпреки това, водородът не е никак популярно гориво и има нужда от още тестове, за да се установи дали ползите от него са повече от недостатъците.

Хубавото е, че той изгаря по-чисто от бензина при по-ниска температура, което означава по-малко вредни емисии. Именно лесното възпламеняване обаче създава предизвикателство за инженерите - да го овладеят и прецизират. Друг недостатък е фактът, че водородът е с доста ниска плътност, което означава, че достатъчно количество може да се съхранява на борда на автомобил само при изключително голямо налягане, което пък увеличава риска от експлозия.