От взимането на решение кой модел обувки да си купим до това дали да предприемем някоя наистина важна стъпка, колебанието може да се окаже постоянен спътник в нашия живот. Докато при едни то се простира в разумни граници, за други колебанието може да се окаже спирачка по пътя на развитието им - било то в професионален или личен план.

Детството ни има голямо значение за развитието на нашата психика и ефектите от преживяното в този период често се проявяват до края на живота. Не е задължително детето да е преживяло травматично събитие, за да се моделира психиката му по нездравословен начин.

Достатъчно е да е имало твърде контролиращи родители, за да тръгне по един от двата пътя - да изгради защитна реакция към всеки бъдещ опит за контрол, като се превърне в инат, или пък да започне да се страхува от поемането на инициатива и промените.

Снимка 412224

Източник: iStock

Така някои хора неосъзнато си поставят за цел в живота им да не настъпват промени, защото те са плашещи. Тук се проявява и колебанието под две различни форми:

Чувство за малоценност

Ако в детството си човек е бил подложен на условия, които подриват самочувствието му, той ще се старае да избегне всяко действие, което може да доведе до някакъв, дори малък провал. На помощ идва колебанието, което е израз на страха да не се провали и му пречи да предприеме каквато и да било стъпка в живота си. Всичко това се случва напълно неосъзнато.

Снимка 412227

Източник: iStock

Неправилно разбиране за провал

Когато някои деца допускат грешки, родителите им ги карат да се чувстват безполезни. Резултатът - когато пораснат, тези хора подсъзнателно решават да не предприемат нищо, само за да не допуснат някоя грешка.

Пример за такива хора са тези, които сменят работата си през няколко месеца, като по този начин не довършват нищо започнато, защото по пътя може да срещнат препятствие и да сгрешат.

Безпокойството, липсата на увереност и как да преборим страховете си

Как да преборим безпокойството моментално

Що е то софрология

Често тези, които се колебаят твърде много при взимането на каквито и да било решения, всъщност изобщо не искат да променят положението, в което се намират, защото по този начин те следват най-важната си психологическа цел - да защитят самочувствието си.