Всеки в даден момент от живота си е изпитвал чувство на стрес. Било заради неприятен инцидент, важен изпит или работна среща.
Това е нещо съвсем нормално, а понякога дори и необходимо. Защото силно стресиращото събитие задейства симпатиковият дял на вегетативната нервна система, в резултат на което се отделят импулси, които мобилизират организма - чрез ускоряване на сърдечната честота и повишаване на кръвното налягане. Това помага на човек да се справи с трудност или потенциална заплаха.
Хроничният стрес обаче е нещо различно. Според специалистите, за разлика от острия стрес, който е реакция на конкретно събитие, хроничният стрес е постоянно усещане за натиск или претоварване за дълъг период от време. И ако трудностите са постоянни, се стига до момент, в който организмът изчерпва възможностите си за "съпротива".
Източник: iStock
Това често води за усещане на безнадеждност и може да има сериозни последици за психическото и физическо здраве.
Причините за хроничния стрес могат да бъдат комплексни, но има някои типични фактори. Като например токсично работно място или пък трудна училищна среда. В такива случаи може да има дискриминация или тормоз. Други фактори са проблемните отношения между брачните партньори, израстване в бедност или излагането на физическо заболяване или травма.
Източник: iStock
Хората реагират на хроничния стрес по различни начини, но все пак има някои общи симптоми като болка в мускулите, главоболие, стисната челюст и скърцане със зъби, безсъние, умора и неспокоен стомах. Както и забравяне и/или проблеми с концентрацията. Стресът се проявява както в мозъка, така и в тялото и илюстрира връзката между двете, уточняват от USA Today.
Хроничният стрес може да промени дори структурата на мозъка. Проучване показва, че високите нива на хормоните на стреса могат да свият части от мозъка, отговарящи за паметта, емоциите и вземането на решения. Според Yale Medicine състоянието може да доведе до хипертония, сърдечни заболявания, затлъстяване и метаболитен синдром, диабет тип II и артрит.
Затова е добре човек да се вслушва в тялото си. И дори сам да се опитва да предприема действия, които биха му помогнали да минимализира чувството на постоянен стрес. Колкото и да е трудно понякога, добре е да се опитаме да намерим време за себе си и да правим неща, които ни харесват. Важно е и да променим рутината, съня и храненето. Или да разговаряме с терапевт, който би могъл също да ни помогне в тази трудна битка.
