Принц Хари разкрива подробности за един от най-трудните периоди в живота си - времето, след като се премества в Канада с Меган Маркъл и малкия им син Арчи.мВ новия си MasterClass, посветен на скръбта и загубата, 42-годишният херцог на Съсекс разказва, че само няколко дни след пристигането си в Канада в края на 2019 г. преживява нещо, което никога дотогава не му се е случвало - своеобразен "адреналинов срив".
След години, прекарани в среда, която самият той описва като изключително стресираща, внезапното спокойствие се оказва трудно за организма му.
"Бях далеч от стресиращата среда и вероятно тялото ми просто е било пълно с адреналин. След два-три дни преживях този адреналинов срив", споделя Хари.
Той признава, че за известно време се е чувствал напълно неспособен да функционира. "Сякаш имах нужда от стрес, за да получа адреналин и мозъкът ми да работи", казва той. Хари разкрива още, че е изпаднал в депресия за около две седмици.
Източник: GettyImages
По това време Хари и Меган прекарват края на 2019 г. в Канада с малкия Арчи. Само месец по-късно - през януари 2020 г., двамата обявяват решението си да се оттеглят като висши работещи членове на британското кралско семейство.
По думите на Хари преместването е било опит "да получим малко пространство от всичко и просто да можем да мислим".
В MasterClass "Redefining Grief: Building Resilience Through Loss" Хари разговаря с невролога д-р Мери-Франсис О"Конър за начина, по който скръбта влияе върху мозъка и тялото. Разбира се, в основата на разговора е и личната му история - загубата на майка му, принцеса Даяна, когато той е едва на 12 години.
Хари признава, че в продължение на години е потискал емоциите си: "В продължение на 15-20 години, когато ме питаха дали съм добре, отговарях: "Добре съм". Това беше вцепенение, емоционално затваряне", разказва той.
Според него именно постоянният адреналин го е тласкал напред. Военната му кариера например се оказва "перфектното разсейване", защото му позволява да се концентрира единствено върху задачата пред себе си.
След завръщането си от второто си участие във войната в Афганистан през 2013 г. обаче Хари започва да осъзнава, че преживяното там вероятно е отключило по-стари травми, пише People.
"Нещата, които видях и преживях, изглежда отключиха други травми, които са били натрупани в мен", казва той.
Хари си спомня и за първите ясни признаци, че нещо не е наред - усещане за задушаване дори от стегнатата яка на риза и панически атаки, които получавал по пътя към работа.
Източник: GettyImages
"Тогава осъзнах: "Добре, тук има нещо по-голямо, нещо, с което трябва да се справя", споделя той.
Според д-р О"Конър продължителният стрес може да изтощи организма до степен, в която човек започва да се чувства замаян, изтощен и неспособен да функционира нормално. Хари признава, че именно това усещане за "мозъчна мъгла" му е добре познато.
Разговорът засяга и един от най-болезнените аспекти на загубата на Даяна - приемането, че тя наистина си е отишла. Хари признава, че дълго време част от него е вярвала, че майка му може да се върне. Той си представял, че тя просто е намерила начин да избяга от всичко, което е разрушавало живота ѝ, и един ден ще се появи отново.
Д-р О"Конър обяснява, че това не е необичайна реакция. Връзката с любимия човек е дълбоко заложена в мозъка и дори след смъртта му част от нас продължава да очаква той да се появи.
"Тя просто искаше да бъда щастлив"
За Хари възстановяването означава и да се освободи от чувството за вина, че може да бъде щастлив без майка си.
"Дълго време бях емоционално вцепенен, защото се чувствах нелоялен и виновен заради възможността да бъда щастлив и да се радвам на живота без нея", признава той.
С времето обаче стига до осъзнаване, което променя начина, по който гледа на загубата.
Източник: GettyImages
"Това, което разбрах, беше, че тя просто е искала да бъда щастлив. Това беше огромна промяна за мен. Освободи ме и ми даде съвсем различен поглед към живота."
Днес Хари вижда благотворителната си работа и като начин да продължи наследството на Даяна.
"Всичко, което правя, и всичко, на което давам енергията си, се надявам да я накара да се гордее с мен", казва той.
И добавя, че именно чрез скръбта човек започва да "носи" изгубения човек със себе си през целия си живот.
"Има нещо в това да нося майка си в себе си, което в крайна сметка ми дава енергия за работата, която върша", споделя Хари.
