Огромен град на маите е открит векове след като изчезва под джунглата в Мексико. Археолозите откриват пирамиди, спортни игрища, пътеки, свързващи квартали и амфитеатри в югоизточния щат Кампече. Те попадат на скрития комплекс, който наричат Валериана, с помощта на Lidar, вид радарно изследване, което картографира структури, заровени под растителност.
Изследователите са на мнение, че е на второ място по големина само след Калакмул, смятан за най-големия обект на маите в древна Латинска Америка. Откритието на града, който е с размерите на столицата на Шотландия Единбург, е направено "случайно", когато един археолог преглежда данни в интернет.
"Бях на нещо като страница 16 от търсенето в Google и намерих радарно проучване, направено от мексиканска организация за мониторинг на околната среда", обяснява Люк Олд-Томас, докторант в университета Тулейн в САЩ. Проучването е с Lidar - техника за дистанционно наблюдение, която изстрелва хиляди радарни импулси от самолет и картографира обекти отдолу. Но когато Олд-Томас обработва данните с методи, използвани от археолозите, той вижда това, което другите са пропуснали - огромен древен град, който може да е бил дом на 30-50 000 души в своя пик от 750 до 850 г. сл. Хр.
Източник: iStock
А това е повече от броя на хората, които живеят в региона днес, отбелязват изследователите. Олд-Томас и колегите му наричат града Валериана на името на близка лагуна. Находката помага за промяна на идеята в западното мислене, че тропиците са били там, където "цивилизациите са отишли да умрат", казва пред BBC професор Марчело Кануто, съавтор в изследването. Вместо това тази част на света е дом на богати и сложни култури. Не можем да сме сигурни какво е довело до смъртта и евентуалното изоставяне на града, но археолозите казват, че изменението на климата е основен фактор.
Валериана има "отличителните белези на столица" и е на второ място по гъстота на сгради след грандиозния обект Калакмул, на около 100 километра оттам. Той е "скрит на видно място", казват археолозите, тъй като е само на 15 минути пеша от главен път близо до Шипул, където сега живеят предимно хора от маите.
Източник: iStock
Няма известни снимки на изгубения град, защото "никой никога не е бил там", казват изследователите, въпреки че местните хора може да са подозирали, че има руини под могилите пръст. Градът, който е около 16.6 кв. км, има два големи центъра с големи сгради на около 2 км един от друг, свързани с къщи и пътеки.
Има два площада с храмови пирамиди, където маите са се покланяли, скрити съкровища като нефритени маски и погребани мъртъвци. Има дори и нещо като корт, където хората вероятно са играли древна игра с топка. Има и доказателства за резервоар, което показва, че маите са използвали ландшафта, за да поддържат голямо население. Олд-Томас и проф. Кануто изследват три различни места в джунглата и откриват 6764 сгради с различни размери.
Източник: iStock
Професор Елизабет Греъм от Лондонския университетски колеж, която не е участвала в изследването, казва, че то подкрепя твърденията, че маите са живели в сложни градове, а не в изолирани села. "Въпросът е, че пейзажът определено е уреден - тоест уреден в миналото - а не, както изглежда с просто око, необитаем или "див", казва тя.
Изследването предполага, че когато цивилизациите на маите са се разпаднали от 800 г. сл. н. е., това е било отчасти защото са били толкова гъсто населени и не са могли да оцелеят при проблеми с климата като засушаването. Военните действия и завладяването на региона от испанските нашественици през XVI век също допринасят за изкореняването на тези огромни градове на маите.
