Тази седмица Великобритания стана поредната страна, която забрани използването на социални мрежи от лица под 16 години. Мярката влиза в сила от пролетта на 2027 г., а новината за нея отново породи добре познатата ни в последните години дискусия дали са необходими подобни рестрикции, какъв е ефектът от тях и имат ли те почва у нас.
Провокирани от решението на Острова, потърсихме позицията на Националния център за безопасен интернет по темата. Според Иглика Иванова, координатор в центъра и експерт по дигитално-медийна грамотност, тази политическа инициатива не е изненадваща, заради силното обществено търсене на по-добра защита в онлайн пространството както във Великобритания, така и в Европа като цяло. Тя пояснява, че 2/3 и 3/4 от възрастните подкрепят налагането на възрастови ограничения, но тази подкрепа върви ръка за ръка със съмненията, че забраните ще работят ефективно.
А според доклада с данните от проведения тази пролет "Евробарометър", проучващ нагласите спрямо влиянието на социалните медии върху психичното здраве на младите хора, 54% от родителите и 45% от юношите в 27-те държави членки на ЕС посочват именно допълнителните възрастови ограничения като възможна стъпка.
Източник: iStock
Мярката във Великобритания е и следствие от проведена обществена консултация, която показва огромна подкрепа - цели 89% от родителите и настойниците заявяват, че одобряват подобна мярка. И 96% от тях са съгласни, че прагът трябва да е 16 години. В момента единственият риск за забавяне на въвеждането ѝ е евентуалното оспорване в съда от технологичните компании.
А на този етап възникват редица въпроси, които все още остават с неясен отговор. Като например какво ще се случи с платформите и видеата, които учениците използват с образователна цел, както и с гейминг платформите. Разбира се, от съществено значение е и осигуряването на "високоефективно установяване на възрастта" чрез технологии като лицево разпознаване или проверка чрез дигитална самоличност.
Каква е ситуацията в света и в Европа
В края на 2025 г. Австралия стана първата страна в света и за момента единствената, която въведе подобни ограничения и създаде прецедент, който другите държави сега наблюдават внимателно, обясни Иглика Иванова пред lifestyle.bg. Забраната не позволява на децата да използват Facebook, Instagram, Snapchat, Threads, TikTok, X, YouTube, Reddit, Twitch и Kick, но не включва WhatsApp или YouTube Kids.
От компаниите зад социалните мрежи се изисква да спазват стриктно това правило чрез използването на няколко метода на удостоверяване на възрастта, а законодателството предвижда санкции, достигащи до 34 милиона долара.
Източник: iStock
Повечето други държави все още са в етап на законотворчество, парламентарни процедури или политически дебати, подчертава още тя. Законопроекти или официални законодателни инициативи има в Канада, Австрия, Испания, Индонезия, Малайзия. В Дания, Франция, Турция са приети мерки за забрана за социални мрежи за деца под 15 години, но те още не са в сила.
През април Гърция също обяви план за забрана на достъпа до социални мрежи за лица под 15 години от 2027 г. "В ЕС има засилен политически натиск за възрастови ограничения, но мерките не са еднотипни и не бива да се смесват законови забрани, проектозакони, регулаторни насоки и платформени правила", твърдят от Националния център за безопасен интернет.
Има ли в България почва за подобни мерки
Отивайки от глобално към регионално и местно ниво, няма как да не поставим въпроса за ситуацията в нашата страна.
"Бих казала, че идеята има предпоставки да среща обществена симпатия, защото и на ниво ЕС 72% от родителите са загрижени за излагане на вредно или неподходящо съдържание онлайн, 61% - за контакт с непознати и най-вече с недобронамерени лица, а 54% от родителите поставят допълнителни възрастови ограничения сред най-ефективните мерки", твърди Иглика Иванова.
Източник: iStock
Тя посочва обаче, че основните пречки за въвеждането ѝ са правни и свързани с възможността за прилагане. Пълна забрана например може да засегне правата на децата на достъп до информация, участие, образование и игра. Освен това може да изисква също толкова рискови за основните права системи за удостоверяване на възрастта като междувременно остави незасегнати няколко вредни функционални и бизнес модели на услугите.
Проучване на социологическата агенция "Мяра" от края на 2025 г. също показа, че 75% от родителите в България одобряват евентуална забрана на социалните мрежи за деца. Според данните от "Евробарометър 579" България заема място над средното за ЕС по негативна оценка на "екраните" - 58% от българските родители дават отрицателна оценка, а 14% - положителна.
Отношението на българските тийнейджъри към влиянието на екраните върху живота на младите хора на тяхната възраст обаче е по-различно. Общо 34% от българските юноши дават отрицателна оценка, а 32% - положителна, което показва значим поколенчески разрив.
Източник: iStock
"В този смисъл за налагането на забрана по модела на Австралия или Обединеното кралство изглежда като да има обществена подкрепа. Има обаче и ясно артикулирана критика в съзвучие с обществените дебати в целия Европейски съюз и навсякъде, където подобни законодателни инициативи са в политическия дневен ред", обяснява Иванова.
Съображенията против приемането на подобно законодателство са едни и същи навсякъде. Конкретно за България тя смята, че първо е нужно вглеждане в значително по-големия пасив във всички останали области, които би трябвало да бъдат обект на разработване на адекватни политики - например образователната и културната.
"Такава мярка е трудна за прилагане и лесна за заобикаляне" - категорична е тя. А като доказателство за думите си посочва разпоредбата на Общия регламент за защита на данните (Регламент (ЕС) 2016/679, GDPR), според която минималната възраст за самостоятелно създаване на профили в социалните медии е 13 години. Общото правило е 16 години за самостоятелно даване на съгласие от дете при пряко предлагане на услуги на информационното общество, каквито по принцип са онлайн платформи и социални мрежи, като държавите членки могат да намалят възрастта, но не под 13 години (член 8, Регламент (ЕС) 2016/679).
Обяснява ни, че конкретно за България тази възраст е 14 години, като при лице, което не ги е навършило, обработването на лични данни въз основа на съгласие е законосъобразно само ако съгласието е дадено от упражняващия родителски права родител или от настойника, включително при пряко предлагане на услуги на информационното общество.
Източник: iStock
"Това, че съществува, не означава, че не се пренебрегва и то широко - не само от самите деца, но и от родителите, създаващи профили на своите малолетни деца с невярна възраст. Защо? Защото има как и защото значението на тези ограничения остава неразбрано поради недостатъчна осведоменост и механизми за строго прилагане", обяснява Иванова.
"Ние не отричаме нуждата от възрастово съобразени ограничения, но не смятаме, че пълната забрана сама по себе си е най-доброто решение в най-добрия интерес на детето; по-важно е платформите да носят правна отговорност услугите им да са безопасни за всички деца, тоест за всички лица под 18-годишна възраст - както за 14-годишните, така и за 16-годишните и по-големите", е позицията на Националния център по безопасен интернет.
Колко голяма е опасността
Според организацията бланкетната забрана може да тласне децата към нерегулирани услуги, да ограничи достъпа им до полезни пространства и да отслаби натиска върху платформите да променят дизайна на услугите, които доставят и от които печелят на гърба на потребителите, най-вече децата и всички останали уязвими групи.
Факт е, че рискът за децата е реален. Но е и факт, че общата възрастова забрана сама по себе си не е безспорно доказано решение. А когато говорим за забрани, говорим и за очаквани ползи.
Конкретно за социалните мрежи, по-късното начало на използването им и други ограничения са логична крачка, защото данните на "Евробарометър" са красноречиви - юношите, започнали да използват социални медии преди 10-годишна възраст, отчитат средно 7.5 часа екранно време през уикенда срещу 5.7 часа при започналите след 14 години. При тях пък са по-високи и нивата на излагане на реч на омраза, нежелано сексуализирано съдържание и кибертормоз.
Източник: iStock
"Социалните медии често се посочват като основна причина за кибертормоза и, в по-широк смисъл, за проблеми с психичното здраве сред младите хора. Поради това те се разглеждат като нещо, от което децата трябва да бъдат защитени", казва Иглика Иванова.
И посочва основните заплахи, позовавайки се на конкретни данни от "Евробарометър". Ето и кои са те:
- експозиция на съдържание, генерирано от изкуствен интелект, което е трудно за разпознаване - 39%,
- дезинформация - 35%
- насърчаване на хазарта - 28%
- реч на омразата - 25%
- натиск относно външния вид или потреблението (какво да се купува) - 24%
- натиск да се спазват стандарти за външния вид - 21%
- нежелано съдържание, свързано с насилие - 19%
- нежелано сексуализирано съдържание - 18%
- кибертормоз или тормоз - 17%
- натиск да се споделят интимни снимки - 10% сред юношите, използващи социални медии в ЕС.
Към всичко това е важно да се добавят и рисковете за благосъстоянието - 45% казват, че се сравняват с другите, 41% се тревожат да не изпуснат нещо (т. нар. FOMO), 40% имат затруднения с концентрацията заради социалните медии, 38% трудно заспиват, 33% се чувстват стресирани или обезпокоени, а 31% - потиснати.
Без мерки, но с контрол
"Цифрово благосъстояние може да бъде постигнато чрез намирането на баланс между възможностите и рисковете и необходимата степен на информираност и на децата, и на родителите, не само и единствено чрез намаляване на т. нар. екранно време", смята Иглика Иванова.
И допълва, че вместо да се налагат забрани, акцентът трябва да бъде поставен на няколко важни области. На първо място е медийната грамотност, основана на реалните навици на децата и на младите хора с цел развиване на критично мислене и цифрова автономност. Също толкова важно е предоставянето на родителите и на възпитателите на ясни насоки, инструменти и ресурси, за да помогнат на децата да се ориентират в цифровия свят - именно с това се занимава Центърът за безопасен интернет.
Също така е от съществено значение платформите да бъдат регулирани, така че да поемат отговорност за осигуряването на безопасни цифрови пространства за децата и младите хора.
Източник: iStock
"С или без рестрикции бих препоръчала на родителите и децата преди всичко да разговарят", съветва Иванова. "Окуражително е да се види в данните на "Евробарометър", че 83% от българските родители разговарят с детето си поне веднъж седмично и това поставя България сред страните с най-висок дял на ежедневни разговори, след Румъния", обяснява тя.
И пояснява, че тези разговори са по-ефективни, когато има взаимно доверие и уважение, а родителят се интересува проактивно от преживяванията на децата онлайн, а не само да изразява безпокойство. Защото саморефлексията и саморегулацията са еднакво важни и за родителите, и за децата.
Разбира се, трябва да се насърчават паузите от използване на електронни устройства, ограничаване на известията, физическата активност, комуникацията с близки, докладването на вредно съдържание. Последното можем да направим в каналите на Центъра за безопасен интернет - safenet.bg и на телефон 124-123.
"В заключение бих искала да изразя своето лично мнение и опасение, че съществува значителен риск всяка подобна инициатива да бъде представена популистки, като се подклаждат и манипулират страховете и безпокойствата на родителите, вместо да се насочат усилия и ресурси в направленията, където са най-необходими - в разработването на стратегии там, където продължава да ги няма (за децата, за развитие на културата), и осъществяването на реформите, от които зависи качеството на образованието, защитата и подкрепата за семействата и децата", завършва Иглика Иванова от Центъра за безопасен интернет.
