Ако "коронавирус" не се превърна самосиндикално и еднолично в думата на 2020 г., то стресът със сигурност можеше да бъде първенец. Защото наред със здравните, икономически, социални и политически сътресения, пандемията може да се похвали и със стресови стимули, каквито човечеството не е преживявало от Втората световна война насам.

За българите това не беше чак толкова добра новина - страната ни е на 97 място от 155 страни по света по щастие според изследване на ООН. Като добавим към това обичайната забързаност на съвременния човек, негативната информация, която ни залива отвсякъде и не особено високото ни самочувствие, се получава неприятна картина.

Devin Изворна обаче успяват да видят светлината в края на тунела и провеждат социален експеримент, чиято цел е да ни накара да погледнем с други очи на стреса и да осъзнаем, че всеки от нас има скрита сила, която може да го превърне в герой.

Експериментът се провежда в рамките на два дни в средата на пандемичната 2020 г. и е воден от психолога и психотелесен терапевт Кремена Станилова. Тя работи с 20 двойки близки хора, като провежда индивидуални интервюта с всеки от тях. Във всяка двойка единият човек трябва да анализира собствената си личност и да се определи с една от четири думи - "напрегнат", "претоварен", "обикновен" и "герой", а другият - да опише също своя близък.

"По своя замисъл и изпълнение експериментът беше изцяло автентичен, нережисиран и неподправен. До самия му край участниците не бяха наясно с целите му", казва Станилова.

Резултатите се оказват изненадващи - както за нея, така и за участниците в експеримента. Колкото и да си представяме героите като свърхсъщества с червена пелерина, които спасяват цялото човечество, да си герой в очите на близките си означава нещо съвсем различно.

Герой е бабата, която цял живот е втора майка за своя внук. Герой е сестрата, която с нокти и зъби преодоляла онкологично заболяване и е доказала какво е воля за живот. Герой е приятелят, който винаги е готов да се притече на помощ. Герой е жената, която спасява улични животни. Герой е бащата, който отделя време, като спортува редовно с дъщеря си и ходи на походи с нея.

"Българинът е свръхсамокритичен, омаловажаващ постиженията си, отдаден на семейството и задълженията си, често забравя да се грижи за нуждите на тялото и душата си, включително и да се хидратира чрез редовно пиене на вода", пояснява психоложката. И ни напомня, че за да се погрижим за скъпите си същества, първо трябва да се погрижим за себе си.

Когато сме под стрес, хормоните кортизол и адреналин предизвикват биохимичен дисбаланс, а един от резултатите от него е дехидратацията. Тъй като тялото ни е 75% вода, лесно можем да си представим пагубните последствия от липсата й.

Отпадналост, тревожност, умора - може и да не предполагаме, но тези състояния често са в резултат на недостатъчния прием на вода наред с главоболието, мускулните болки, сухата кожа и чувството за потиснатост. А всичко това лесно може да се промени, ако приемаме нужните осем чаши вода на ден, които ще помогнат за изхвърлянето на токсините от организма.

Важно е обаче да пием вода осъзнато, напомня ни Станилова. Да се спрем за малко, да се погрижим за тялото си чрез достатъчна хидратация, движение и здравословна храна. Да се погрижим за душата си като намалим самокритичността и отделяме време за себе си. За да можем да бъдем героите, които близките ни виждат в нас.