Обикновено, човек изпада в неудобна ситуация, ако бъде хванат да говори сам със себе си.
Отстрани това изглежда странно. Защото е прието, че хората разговарят един с друг, за да обменят информация и е безсмислено да говорят, ако няма от кого да бъдат чути.
Това обаче се оказва невярно. Говоренето изпълнява и други функции. На всеки от нас се е случвало да изгуби ключовете си например и, търсейки ги, да си задава въпроса: "Къде ги сложих?" Изричането на въпроса на глас помага по-бързо да намерим това, което търсим, защото така се концентрираме и не губим фокус.
Източник: iStock
Да общуваме сами със себе си или да си самоговорим, без да има някой наоколо, всъщност е естествено продължение на нашия вътрешен диалог, моторна команда, която се задейства автоматично. Обяснението за това е дадено още в началото на 20-ти век от съветския психолог Лев Виготски. Той дава за пример малките деца, които докато се учат да говорят, го правят на глас, тъй като речта и мислите все още не са свързани. Чак с напредването на възрастта се появява вътрешната реч и мислите стават ясни изречения.
Източник: iStock
Какви могат да бъдат ползите от това да разговаряш със себе си
Има много причини, поради които говоренето на глас може да бъде от полза за възрастните. Например при изучаването и практикуване на нов език, както и в усвояването на социални умения.
Обикновено човек запомня нещо по-добре, когато го изрече на глас. Това може да му помогне да се концентрира по-добре върху това, което казва. Изследователи са карали хората да изричат глупави и безсмислени неща на глас, докато изпълняват някакви задачи. Става ясно, че това обикновено пречи на изпълнението на задачите. И обратно - ако хората използват речта, за да ръководят действията си, то това подобрява представянето им при изпълнение на задачи, тъй като им помага да запомнят по-лесно какво трябва да правят.
Открита е и връзката между говоренето на глас и начина, по който визуализираме нещата. Например, докато някой търси конкретен обект в многоцветна илюстрация произнася на глас обекта, който търси, т.е. го визуализира постоянно, може по-бързо да го намери.
Самоговоренето може да помогне и на нашата увереност. Бихме могли да я повишим значително, както и мотивацията си, като говорим със себе си положително - или иначе казано се "нахъсваме".
Източник: iStock
Доказано е, че да говорим на себе си във второ лице е най-ефективният начин да се успокоим в стресова ситуация или при борба с трудни преживявания. Самоговоренето може да ни помогне да разберем по-ясно какво точно чувстваме, независимо дали става дума за скръб, вина или друго чувство, и да ни помогне да се примирим и да приемем неща, които не можем да променим.
Изводът е, че говоренето със себе си е напълно нормално и дори има много положителни функции за всеки. Разбира се, ако е в рамките на нормалното и не е симптом на психично заболяване, уточняват от Stars Insider.
