Човекът е оцелял, защото е еволюирал. И това важи и за всички животински видове, които днес са около нас. Пред годините и вековете промените в околната среда са неизбежни, а те водят до промени в начин на живот и местообитанията, към които трябва да се адаптираме. А колкото по-динамични са тези промени, толкова по-бързи са и темповете на еволюция. И да, тя не спира и до днес.
Човешката дейност се определя като една от най-големите еволюционни сили в света, която кара редица видове животни драстично да ускоряват темпото си на промяна. Градовете са се превърнали в най-новата екосистема на планетата.
И много животни са принудени да се адаптират, за да оцелеят, като в някои случаи еволюционните промени, били те генетични или поведенчески, се случват за доста кратък период, например само в рамките на няколко поколения.
Източник: iStock
Това явление е известно като "съвременна еволюция". А под този термин се крият редица необходими промени - като разпознаването на нови хищници, намирането на нови начини за осигуряване на храна и подслон, приспособяване към шумовото и светлинно замърсяване, избягването на токсини и патогени и много други.
Според научно изследване, животните, способни да се адаптират към градска среда, понякога се възползват от по-голяма наличност на храна и по-малко хищници. А това може да доведе до увеличаване на популацията им. И така се стига до там, че градовете могат да бъдат благоприятна среда за развитието на някои видове, макар и неблагоприятни за живот на пръв поглед.
Източник: iStock
Подобрен пример са британските червени лисици, чиито градски популации имат по-високи нива на репродукция от своите селски събратя като причината за това е наличието на храна в градовете. В САЩ пък подобен феномен са миещите мечки, които се срещат често по улиците и ги наричат "боклукчови панди". При тях е установено, че показват ранни признаци на опитомяване, муцуните им се променят и проявяват по-малко агресия към хората.
В Дания пък градският заек се адаптира към човешкото присъствие и все по-малко се смущава от него. Това може да се дължи или на промяна в начина, по който изразява гените си, или на Дарвинов процес на подбор на по-толерантни индивиди.
Интересно научно откритие от миналата година е, че "градските" животни, изложени на по-високи температури и по-голямо замърсяване, демонстрират значително по-висока устойчивост на стресови условия в сравнение с тези свои събратя в дивата природа.
Източник: iStock
Това е поредното доказателство, че способността на животните да се адаптират към средата на живот е ключова за тяхното оцеляване, както всъщност е било винаги. Първата стъпка е поведенческата еволюцията, с която ако се справят, преминават към генетична, позволяваща им да оцеляват по-дълго и да развиват популацията си.
Ярък пример за подобен процес са птиците, които живеят в градовете. Някои видове променят песните си, за да могат да се чувства на фона на автомобилния трафик. Многобройни проучвания показват, че птиците активно променят честотата, силата на звука и времето на песните си в отговор на нивата на шум, предава BBC.
Животните обаче не се адаптират само в градска среда. И дори извън тях промените са свързани преди всичко с взаимодействието им с хората и човешката дейност. Те се променят физиологично, за да оцелеят, живеейки с нас. Например, на някои места се наблюдава увеличение на броя на слоновете, родени без бивни. Това е така, защото бракониерите са по-склонни да убиват тези с бивни, докато тези без бивни оцеляват и предават гените си, включително чертата "без бивни".
Някои риби пък стават все по-малки, защото хората ловят големите екземпляри и по този начин ги селектират от генофонда, оставяйки по-малките свободни да оцелеят и да се размножават. Така дребният им размер, който може да е бил еволюционен недостатък при среща с нечовешки хищници, може да бъде еволюционно предимство при среща с хора.
