Амритсар, северноиндийски град с население от два милиона души, е известен с много неща: възхитителна кухня, историческия си стар град и грандиозния Златен храм - най-значимото светилище на сикхската религия. И все пак това, което изпъква най-вече, от храма до хората по улиците, е чувството на щедрост, което е свързано още с появата на града.
Амритсар е основан през XVI век от сикхски гуру и се намира в района на Пенджаб, където произхожда сикхизмът. Религията е известна със своята традиция на сева - доброволна служба, извършвана за другите без никакви очаквания или реципрочност. Сикхите по целия свят правят сева в гурудвари (сикхски храмове), най-често в прости действия като почистване на подовете, сервиране на храна и поддържане на реда в храма. Други извършват сева в личния си живот чрез актове на щедрост и милосърдие. През април 2021 г., когато Covid засяга много семейства в цяла Индия, общността на сикхите се изправя пред предизвикателството да доставя кислородни бутилки и други медицински консумативи на хората в отчаяна нужда.
Духът на щедрост в сикхизма може да се види по целия свят. По време на блокирането на Covid сикхските доброволци в гурудвара в Англия доставят хиляди ястия на ден на персонала на Националната здравна служба, докато сикхите в различни градове на САЩ приготвят стотици хиляди безплатни ястия. В кризисни или извънредни ситуации сикхите обединяват целите си сили, за да помогнат на нуждаещите се, независимо дали става въпрос за поразена от буря Канада или ударена от циклон Нова Зеландия.
Източник: iStock
Но в Амритсар, туптящото сърце на сикхската религия, изпълнението на сева е изведено на друго ниво. В цяла Индия е известно, че никой не трябва да си ляга гладен в Амритсар. И винаги има готова топла храна за всеки, който иска, в Златния храм - най-значимото светилище на сикхската религия. Безплатната обща кухня в Златния храм е най-голямата в света, обслужваща 100 000 души на ден, седем дни в седмицата. Всеки е добре дошъл да се храни тук, без дискриминация, стига да има нужда от подслон и храна, а храната е на разположение 24 часа в денонощието.
Подобно на всички гурудвари, Златният храм се управлява гладко и с изключителна дисциплина от армада от доброволци, които сервират основно, но вкусно ястие от леща, чапати (плоски хляб), яхния от нахут и йогурт върху чинии от неръждаема стомана ден след ден. Хората седят с кръстосани крака на пода в огромни зали, които лесно могат да поберат 200 души наведнъж: мъже и жени, стари и млади, богати и бедни. Докато някои хора искат още храна, други просто бързо дояждат чиниите си и си тръгват. След около 15 минути доброволците почистват и подготвят залата за следващия кръг от гладни хора.
Източник: iStock
Това е безкраен цикъл на хранене и сервиране. От храма до хората по улиците, дружелюбието, щедростта и услужливостта са даденост в Амритсар. Въпреки това, в сърцето на великодушния и открит характер на Амритсар, се крие мрачна съвременна история, която е изиграла решаваща роля в оформянето на самовъзприемането и динамиката на града - както и на сикхизма.
Като вторият по големина град в Пенджаб, Амритсар често става гореща точка за събирания и протести по време на британското колониално управление. Едно такова събитие взима брутален обрат през 1919 г., когато британски генерал издава заповед да се стреля по мирно събрание на хора, което става известно като клането в Джалианвала Баг, където загинват до 1500 души.
Източник: iStock
Освен това, когато британците набързо напускат Индия през 1947 г., насилието, което обхваща индийското разделение, засяга силно Амритсар, поради местоположението на града до новоначертаната граница. През 1984 г. Амритсар отново става място на трагични събития. Има значителна военна операция, наредена от министър-председателя Индира Ганди, която включва щурмуването на Златния храм от военните сили за премахване на сепаратистите. Това води до убийството на Ганди от нейните двама бодигардове сикхи няколко месеца по-късно и до клане на хиляди невинни сикхи в цяла Индия през следващите дни.
За сикхите е важно да запазят спомените за тези събития - разказите за сикхски мъченици са голяма част от тяхната културна памет, дори се рецитират в някои молитви. И затова е още по-възхитително, че общност, която е претърпяла толкова много колективни травми, все още е толкова раздаваща и приемаща всички. Традицията на сева и сикхите да приемат и приветстват хората, независимо от тяхната вяра или вероизповедание, е доказателство за тяхната щедрост - и за града, който въплъщава това чувство по най-образцовия начин. В Амритсар, колкото и мрачни периоди да е преживял градът, изглежда винаги преобладава духът на доброта, любов и щедрост, отбелязват от BBC.
