Ако сме жена, която жадува за още един печат в паспорта си, тогава може ни е добре да заобиколим следните дестинации, всички от които са известни не само с невероятната си природа или историческо значение, но и със забраната за туристи от женски пол. От древните религиозни вярвания до моралните ограничения от нацистката епоха, ето пет световни забележителности, подбрани от National Geographic, където на жените им е забранено да ги посещават. Да видим и защо.
Атон, Гърция
В продължение на повече от 1000 години православни християнски поклонници и монаси се стичат в десетки източноправославни манастири на и около Атон, разположен на живописен полуостров в Северна Гърция, известен със своите невероятни гледки и скривалища с рядко изкуство. "Светата планина" и повече от 160 км земя около нея са защитени като обект на световното наследство на ЮНЕСКО от 90-те години на миналия век заради "изключителното си универсално значение".
Източник: iStock
Но докато планината Атон може да има "универсално значение", тя не е универсално отворена. От 1046 г. насам жените и дори женските животни са забранени на полуостров Атон, с изключение само на женските котки.
Манастирите в планината не само забраняват жените на основание, че тяхното присъствие ще затрудни монасите да спазват обетите си за безбрачие, но православната традиция твърди, че Атон принадлежи на Дева Мария и че никоя друга жена не може да я посещава тази свещена земя.
Източник: iStock
Това обаче не пречи на жените да се опитват: някои пробват да се промъкнат на полуострова, като обличат мъжко облекло, а през 2019 г. набор от женски кости е открит под византийски параклис в района. Но планината Атон остава само за мъже и е защитена от специален правен статут в рамките на Гърция, който я смята за автономен регион. Освен това има специална разпоредба в европейското законодателство, която предоставя на планината специален статут, "обоснован изключително на основания от духовно и религиозно естество."
Планината Омине, Япония
Ако търсим равенство на половете на други места, то тогава може да пропуснем японската планина Омине, разположена на остров Хоншу и известна със своето свещено значение и културно наследство.
Определена за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО, планината е важна със своята духовна роля. Шинтоистките и будистките храмове и светилища в района отдавна привличат аскети, пътешественици и дори членове на императорското семейство, а тези, които вървят по неравните зелени планински пътеки, се радват на уникално спокоен планински пейзаж.
Но на жените е забранено да се качват на върха на Омине повече от 1000 години - забрани както поради "разсейването", което уж биха представлявали за мъже поклонници, така и за присъствието на жени в менструация по време на ритуали. Забраната може да е стара, но все още се оспорва от някои - над 10 000 японски жени подават петиция тя да бъде премахната, когато планината е определена за обект на наследството на ЮНЕСКО през 2004 г.
Остров Окиношима, Япония
Друг обект на свещено наследство в Япония също забранява жените: Окиношима, малък остров край Фукуока. Островът, обслужван от ротационен състав от самотни шинтоистки свещеници, се смята за божество и е признат от ЮНЕСКО за "изключителен пример за традицията на поклонение на свещен остров". Неговият традиционен произход всъщност се съсредоточава около три морски богини, увековечени в три светилища на Окиношима, и повече от хиляда години поклонници са донасяли жертви на острова, включително огледала, монети и златни пръстени от Корейския полуостров, които увековечават миналия обмен между Япония и Корея.
Източник: iStock
Окиношима до голяма степен е забранен за двата пола днес, но всяка година стотици мъже посещават острова за фестивал. Дори тогава им е позволено да стъпват на бреговете му само след къпане в морска вода. Защо жените не могат да се присъединят? През 2017 г. служител обяснява, че краткото пътуване до острова се смята за твърде опасно за жените. Забранено им е да стъпват там, заради тяхната собствена безопасност.
Herbertstrasse, Хамбург, Германия
Дори либерална Европа може да се похвали с анклав, който е забранен за жените туристи: прословутата Herbertstrasse в Хамбург - улица, забранена за жени или по-точно, забранена за тези, които не са секс работнички. Улицата се намира близо до Reeperbahn, район на града, който се смята за един от най-известните квартали на червените фенери в света.
Технически Herbertstrasse е малка странична улица, известна със своите неонови светлини и прозорци, показващи стотици оскъдно облечени (и законни) проституиращи. Но въпреки че е обществена улица и следователно подлежи на строгите закони за равенство между половете в Германия, посетителите на Herbertstrasse трябва първо да преминат отвъд големите метални бариери със знаци, които изрично забраняват на всички туристки и мъже под 18 години да влизат.
Източник: iStock
И тези бариери имат зловеща история: въпреки че жените отдавна са практикували проституция в Хамбург и на "Хербертщрасе", прословутата улица някога е била отворена за всички. Това се променя през 1933 г., когато новоизбраните нацисти затварят улиците с бариери като част от опита си да контролират сексуалната работа и пороците в ранните дни на националсоциализма.
Закриването на проституиращите в Хамбург е имало за цел да им попречи да развалят морала на обикновените германци, но също така служи за изолирането им от общността. В началото на 1933 г. нацистите арестуват повече от 3000 жени в Хамбург за наказание за проституция. Мнозина загиват заедно със секс работници от други германски градове в концентрационни лагери като Равенсбрук и Нойенгаме, а историите им се губят във времето.
Източник: iStock
Но портите и забраната за жени посетители остават дълго след като нацистите си отиват; през 70-те години Хамбург всъщност укрепва портите, издигайки още по-високи стоманени бариери, за да блокира обществената зона да вижда какво става вътре и в крайна сметка да защитава професията им. Тези дни околните улици се отличават с нещо друго: "Stolpersteine" - мемориални павета или плочи, носещи имената на някои от преследваните секс работници и увековечаващи смъртта им в нацистките лагери.
Национален парк Банд-е Амир, Афганистан
Известен като афганистанската версия на Големия каньон, Банд-е Амир в провинция Бамиян е първият парк от този вид в Афганистан, известен с повече от 320 км грандиозни езера, извисяващи се скали и естествени язовири.
Източник: iStock
Националният парк, открит за първи път през 2009 г. и номиниран за признание от ЮНЕСКО, някога е бил възхваляван като символ на следвоенния напредък на Афганистан и дори е наел първите жени парк рейнджъри в нацията. През 2023 г. обаче ръководеното от талибаните афганистанско правителство обявява, че националният парк е забранен за посетители жени, уж поради нарушения на "скромността". Талибанските бойци също са разположени на входовете на парка, за да попречат на влизането, ако някоя дама все пак реши да опита.
Източник: iStock
Ходът е само един от многото, предназначени да предотвратят жените да не участватт в обществения живот в Афганистан. След повторното завземане на управлението на страната през 2021 г. талибанското министерство на порока и добродетелта забранява на жените да участват в повечето аспекти на обществения живот, като ограничава облеклото и пътуването и не позволява на жените да пътуват на дълги разстояния с обществен транспорт.
Жителите на Band-e-Amir съобщават, че туризмът е намалял, откакто забраната е влязла в сила - забрана, която не позволява на жените посетители да гледат някои от най-спиращите дъха пейзажи на нацията. Засега единствените жени, които могат да му се насладят, са тези, които вече живеят в живописния регион.
