Как фолклорната сватба се превърна в мода

Голям шум се вдигна около сватба в Лондон, на която българка се омъжи за чужденец. Младоженците били облечени във фолклорни носии и като в ням филм преминали през някогашните обичаи.

Зад тази приказка стои Невена Жекова и екипът й от "Черга". Тя самата се е врекла във вярност на своя съпруг така - облечена в носия и спазвайки българските традиции. Било през 2006 г. в Копривщица. Още тогава мечтата на Невена била един ден фолклорната сватба да стане модерна. Десетилетие по-късно кандидатите, които искат да се оженят с одеждите на младоженците от преди години, са все повече.

Източник: Нели Прахова

Невена се връща към началото и онова, което я е провокирало да работи за възраждането на традициите. "Агенцията ни е за сватби и веселби, а фокусът е българският фолклор. И моята сватба беше по старите традиции, доколкото ги познавах тогава. Аз, мъжът ми, кумовете и част от гостите бяхме облечени с български носии. Оженихме се в Копривщица, защото едната ми баба е от там. Моята носия не беше в определен стил, а имаше елементи от всички краища на България."

Източник: Нели Прахова

Ризата била от плат, който стоял в скрина на баба й, шевицата била от македонския край, на главата си носела по-скоро родопска кърпа. Невена решава да събере различни стилове, защото едната й баба била от шопско, единият дядо - с македонски корен. Мъжът й бил с везана риза и с пояс.

"След сватбата направих равносметка и разбрах, че това искам да правя в бъдеще. И всички мои знания си дойдоха на място."

Невена е учила в техникум по електроника в Правец, което й дава логическото мислене и подредеността. Завършва пиар в СУ "Кл. Охридски", на която специалност дължи организационните си способности и комуникацията с хората.

"Всички малки детайли от живота ми се подредиха, защото да организираш сватба, се изискват много умения, познания в разрез на масовото схващане, че като запазиш ресторанта, църквата и общината, всичко е уредено."

Източник: Нели Прахова

Сватба на поляна

Според Невена хората осъзнават необходимостта от организатор на събитието, след като то е отминало. Тя смята, че за да имаш перфектната сватба, трябва да се довериш на екип, който наистина ще ти осигури спокойствие и уют, и ще те предпази от много нежелани неща.

Освен фолклорни сватби, тя и екипът й правят и съвременни, и смесени, защото се случва булката да държи да се види и с бяла рокля. Често обаче са изненадани от находчивостта на гостите, които сами си намират подходящите одежди от скринове, читалища, приятели, близки, лели и стрини.

Невена с любов разказва за изучаването на фолклора във всички краища на страната. Издирвала стари книги, за да знае и да може да обяснява на младоженците защо се прави даден ритул, какво означава и какво предвещава.

Източник: Нели Прахова

Сватбеният байрак

Обичаи от някогашните сватби

"Едно време, когато са взимали булката от дома й, родителите и близките й са оставали вкъщи, за да тъжат, защото се разделят с дъщеря си, изпращайки я в чужда къща. А свекърва й я е приемала като новата стопанка на къщата, която ще й помага с домакинството. С мед и питка я е захранвала, за да е сладък живота й, както и на сина й, а със сол и питка - за да преглъща по-лесно и солените моменти в живота."

Невена е откровена, че за няколко часа - колкото трае една сватба, няма как да се съберат всички стари ритуали, защото някога сватбите са продължавали по една седмица.

Източник: Нели Прахова

Подготовка за бръснене на младоженеца

"Правело се е ритуално бръснене на младоженеца, което често е било първо за него и е отбелязвало преминаването му към мъжествеността. Важно било да не падне и косъм от брадата му на земята, защото се е вярвало, че злонамерен човек може да направи магия с него. При булката има ритуално сплитане на косата, което се прави от приятелките и близките й. Докато при момчето бръсненето е сварзано с веселба, то при момичето всички са тъжни, защото се разделят с нея.

Източник: Нели Прахова

Някога е имало малък и голям годеж. Малкият е бил по тъмно, като се скрие слънцето. Родителите и кумовете отивали в дома на момичето и използвали специални изразни средства. Или са сядали край огнището и са разравяли огъня, което означавало, че са дошли да искат момата. По тъмно са ходели, за да не берат срам на връщане, ако родителите откажат да дадат дъщеря си. А ако ги одобрели за сватове, правели явен, голям годеж, дори слагали сватбеното знаме на къщата на момчето, да се знае, че предстои сватба."

Усмивка предизвиква и друг обичай - родителите на момчето изпращали при сватовете своя близка, която уж отивала за сол, брашно или нещо друго. Тя обикновено носела кълбо прежда, което небрежно изпускала да се търкулне под леглото. После се навеждала да го вземе и така проверявала дали там има прах и дали момичето е чистница.

Източник: Нели Прахова

Булото на булката също не е просто украса, а детайл, който носи своята символика. Има специфики и при забулването. Булката дори отхвърляла воала символично няколко пъти, за да покаже, че все още не иска да се раздели с моминството. Има обичаи, при които булото, след като веднъж е сложено на главата, не трябва вече да се пипа с ръце. Махало се е с точилка например.

Източник: Нели Прахова

"Всяко нещо при някогашните сватби има смисъл. Затова държа да обясня всеки ритуал на младоженците, ако са решили да правят фолклорна сватба", казва Невена. Според нея така се получава и магията на празника, иначе е някакво действие, което се прави, за да мине, понеже някой така е казал, че трябва да бъде.

Организацията на фолклорна сватба може да трае месец, може и година. Между 6 и 10 месеца е перфектният срок за подготовката на традиционна сватба - с носии, ритуали, поляни, ресторанти, дали локацията е у нас или в чужбина. Всичко зависи от сложността.

Невена не крие, че им се е случвало цели 4-5 месеца да търсят подходяща поляна, защото може да е перфектната, но да няма как да стигне транспортът с необходимото оборудване там.

Източник: Нели Прахова

Не са малко и сватбите, които тя е организирала изцяло на поляна. Повечето младоженци харесват смесените варианти - хем да са на поляна, хем да са в ресторант. Българи, които живеят в чужбина или пък се женят за чужденци, обикновено прегръщат идеята да се върнат на към традициите си поне за един ден. А това, без което не минава една сватба, е звукът на гайдата.