Тя е Диляна Попова. Един от най-харизматичните родни модели. От няколко години насам чаровната брюнетка се изявява и в киното.
Зад гърба си има участия в няколко сериала и филма на голям екран. Последното филмово изкушение, в което ще може да я гледаме, е "Секс академия:мъже", чиято премиера е на 21 април.
Пред Lifestyle.bg моделката и актриса говори откровено за любовта, майчинството и грешките...
Разкажи, какво момиче е твоята героиня в "Секс академия:мъже"?
- Героинята ми е обикновено момиче, по професия археолог, което вярва в любовта.
С кой от актьорите в този филм си партнираш?
- С Иво Аръков са ми повечето сцени. По сценарий имам родствена връзка с Димо Алексиев и снимахме една обща сцена с него.
Харесваш ли си героинята?
- Да, харесвам си я. Първоначално, на ниво четене на сценарий, още не беше ясно кой за коя роля е. Но така се получи, че всъщност тази роля беше за мен и в последствие я харесах повече отколкото първата, за която си бяхме говорили на доста по-ранен етап, преди още да започнат снимките. Харесвам я, защото има ключова роля в целия сценарий и смятам, че образът на героинята ми допринася за развитието на филма - да поеме една по-друга посока, да покаже истинските неща в живота.
Има ли припокриване образа ти от филма с теб самата?
- Тя може би е единственият герой в този филм, който вярва в истинските неща - в любовта, и че всичко останало са моментни емоции и забавления. Неща, които са много краткотрайни. Това, което аз харесвам в нея е, че тя вярва в стойностните неща в живота и има принципи. Във всеки един образ мога да намеря нещо близко до себе си, но и много различни неща, защото пък, ако играя само себе си навсякъде, то тогава се губи смисълът и очарованието на цялото това нещо. Мисля, че всеки човек е много богат, многопластов, има различни черти от характера си, които в дадена ситуация проявява. Затова много ми харесва тази професия. Тя дава възможност да изживееш много различни емоции и да правиш неща, за които не носиш лична отговорност и по този начин може да направиш равносметка за себе си - ако изпаднеш в такава ситуация как би реагирал. Много обогатяваща професия. Това е нещото, което най-много ме привлича в нея.
Участвала си в няколко филма. Как те възприемат актьорите, като човек, който не е актьор по професия - по-скоро пренебрежително или по-скоро одобрително?
- Хората, с които аз съм работила, може би са достатъчно възпитани, за да не го показват. Вероятно част от тях понякога са скептично настроени от това, че България е много малък пазар, от това, че по някакъв начин гледат на теб, като на конкуренция - че може да им вземеш работата. Така си го представям аз. Но никога никой не ми е показвал лошо отношение или да подлага под съмнение това, че не мога да се справям с това, което ми дават. Бизнесът е много малък в България и според мен доста от професиите се припокриват. Както голяма част от актрисите участват в реклами, по тази логика би трябвало и аз да се дразня, че те взимат моята работа. Може би има някакво недоволство от тяхна страна до определена степен, но никога не съм го усещала. Не парадирам с това, че съм актриса, но когато ми се дава шанс, означава, че виждат някакъв потенциал и това е достатъчно да ме накара да се опитам да работя и да се уча.
Въпреки че това е най-новият филм, в който участваш, но дали вече имаш предложение за снимки на следващ?
- Имам предложения, които още обсъждам - дали да приема или не. Повече не мога да кажа, защото не зная дали ще се случи цялото това нещо, като проект, в който съм взела някакаво участие. Предполагам, че, ако нещата се осъществят, ще се разбере през есента. Обикновено през лятото се работи по такива проекти и ако нещо излезе финализирано, то е чак есента.
Защо вече по-рядко те виждаме на модния подиум?
- Цялото това нещо е с времето си. А и в България не е толкова развито, като индистрия. Няма толкова ревюта. Аз по-скоро снимам. Главно съм работила, като модел. Занимавам се с други неща, и основно моделските ми ангажименти са свързани със снимки. Относно ревютата никога не съм проявявала особен интерес.
Ако получиш предложение да се снимаш в един и същи филм с бащата на сина ти - би ли приела или това би те смутило?
- Няма причина да ме смущава, каквото и да е. Не бих се снимала на всяка цена, ако нещо не ми допадне в сценария, но иначе няма причина да не искам да играя с него.
Трудно ли ще бъде за теб да споделиш защо раздялата с бащата на сина ти (бел. ред. актьора Асен Блатечки) се оказа неизбежна?
- Няма как да ти отговоря на този въпрос. Принципно не ми е трудно, но нямам намерение да го правя. Аз съм преценила доколко мога да допусна медиите и всичко това да стане обществено достояние. Мисля, че през последните 2 години съм го доказала. Смятам, че имам някакво лично пространство, което от морална хигиена трябва да се спазва и аз много държа на него. Не смятам, че трябва да се обяснявам, да казвам... Всеки може да си направи собствените изводи.
#МАЙКА
Майчинството променя. На теб лично какво ти даде?
- Майчинството ти дава възможноста да усетиш най-силната любов на света.
На колко години стана Борил?
- Борил е на 2 и половина, но изглежда като 4-годишен.
Кое е нещото, което искаш да притежава Борил, като част от характера си?
- Иска ми се да е толерантен, силен и добър.
А кое е това нещо, което ти самата все още не си възпитала у себе си, а много би ти се искало?
- Търпението. Въпреки че от години работя върху тази черта от характера си, но е много трудно. Мисля, че е изключително ценно всеки един от нас да проявява търпение, когато трябва. Забелязала съм, че всеки път, когато действам прибързано, има моменти, в които после съжалявам за нещо, което съм направила и се опитвам да го поправя. Трябва да проявиш търпение и да изчакаш нещата да се случат в посоката, в която ти искаш. Това не означава да седиш безучастен и да не правиш никакви решения за себе си. Смятам, че трябва да гледаш в една посока и да имаш търпението да изчакаш от само себе си да дойде точният момент и време, в което те да се случат. Много се старая да науча Борил на търпение. Чисто по детски го виждам как понякога няма търпение за нещо. Иска сега и веднага, на момента. Но не всичко може да бъде така. Опитвам се да го възпитам на търпение, защото смятам, че ще му е много полезно за в бъдеще и ще му помага да бъде стойностен човек.
НАИСТИНА ЛЮБОВ...
Каква е Диляна Попова в любовта?
- Аз съм моногамна и смятам, че съм много всеотдайна в любовта. Като всеки човек имам слаби и силни страни. Понякога може би не постъпвам правилно. Не се вслушвам достатъчно в човека отсреща. Като цяло в обществото вече има един такъв проблем - на бързата консумация. Никой не проявява много търпение, никой няма време. В личните отношения е изключително важно да се вглеждаш в другия и да намираш начина, подхода и времето да говорите за всичко, което ви вълнува. Времето, в което живеем, е доста забързано и напрегнато. От прехода насам уцелихме едно време, което наистина търпи някаква трансформация и в хората. Моето поколение сме много объркани и смятам, че бързо трябва да се учим как да отреагираме и как да се адаптираме към това, което в момента се случва. От тази гледна точка смятам, че трябва много внимателно да подхождаш и да търсите някакъв път заедно, и да намирате решенията. Всеки от нас е свикнал малко или много самосиндикално да взима някакви решения, просто да го прави за себе си. Егото е един огромен проблем. Много от решенията, които взимаме, са пробудени от егото, а не толкова от сърцето. Понякога се чувстваш обиден от някакви неща, но генерално трябва да можеш да ги разграничаваш, за да направиш правилния избор. Мисля, че това го учим с годините. Опитвам се да го науча това нещо и имам някакъв напредък, но има още какво да уча.
Ревнива жена ли си?
- Не. Не зная дали хората се раждат ревниви или после се превръщат в такива, но аз съм безкрайно либерална. Никога не съм имала проблеми с хората в живота ми относно ревността. Естествено, когато ти се даде повод или знаеш нещо конкретно - да, но като цяло не съм слагала ограничения. Изключително много държа на личната свобода. Това е едно от най-важните неща, което ни е дадено още с раждането - правото на личен избор, правото да бъдеш свободен... Не обичам лъжата. Когато зная, че някой ме лъже, не се чувствам добре. Мога да бъда засегната. Като цяло, никога не съм била ревнива. И към Борил също.
Звучиш много самокритично. Такава ли си действително?
- Да. Докато бях по-малка търсех вината в другите. Така смятах, може би ми е било по-лесно. И то е по-лесно. Когато нещо не се случи както ти искаш, естествено е да кажеш: "Той или тя реагира така". Докато сега по-скоро се обръщам към себе си. Всичките действия, които предприемам искам да идват от мен. Защото, ако това, което се случва в живота ни и това, което сме постигнали или не сме - на финала, на края на деня, както се казва, единствено може да благодариш или да се разсърдиш на себе си, а не на някой друг.
Бяха свързали името ти с нов мъж, с когото бяхте заедно на почивка. Това обаче не е ли човек от близкото ти обръжение?
- Всичко това, което се изписа, са абсолютни глупости. В последно време много от приятелите ми се обаждат и се забавляваме, защото те познават мен и близките ми. Момчето, за което бяха писали - Пепи, е най-добрият ми приятел от 8-клас. Ние сме неразделни. Като брат и сестра сме. Живяли сме заедно. Той е част от семейството ми. Заедно сме от деца. Имаше дълъг период, в който се обиждах от такива неща. Проявявах гняв. Побеснявах от факта, че по този начин се изопачават нещата, но си давам сметка, че това не е само в България, а е в световен мащаб. На мен ежедневно ми се случва хората да ме питат някакви неща, което ми говори, че те вярват. Още не могат да възприемат, че нещо, което излиза в медийното пространство, може да бъде пълна измислица.
Нека да завършим позитивно за любовта. Има ли я?
- Естествено, че я има. Тази част влиза в най-личната ми сфера. Аз доста преживях в личен план от всичко, което се случи и цялото медийно раздухване. Чувствам се щастлива и не мисля, че трябва да допускам нещо да ме натъжава.
Има ли човек до теб, за когото да кажеш: "Това е моята половинка"?
- Когато преценя, тогава ще отговоря на този въпрос с някаква пълнота. Сега не искам да пораждам нищо. Когато дойде моментът и когато преценя със сигурност ще го кажа. Нямам никакви притеснения за личния си живот.
