Дълбоко в неприветливите каньони на Мексико живее племе, което никога не е било изцяло завладяно от който и да е от колонизаторите на Северна Америка.
Хората от тараумара (бягащите хора) живеят в едни от най-недостъпните райони на страната от 500 години насам и са едни от най-невероятните представители на човешкия вид.
Тичането е основна част от живота и културата на племето, а способността на хората от него да бягат ненормално дълги дистанции за кратко време все още е голяма загадка за науката.
Източник: iStock
Мъж от племето, облечен в традиционна носия и сандали.
Представителите на тараумара тичат, за да се предвижват, за да комуникират, за да правят бизнес и разбира се, за да се състезават. Това е основният атлетичен спорт, който тези древни мексиканци практикуват от самото си раждане - целият им живот представлява един безспирен маратон.
Генетичната им предразположеност към бягането може би е една от причините тараумарците да могат да пребягат 320 километра в рамките на 2 дни, без да спират. При това на бос крак или обути с джапанки, направени от козя кожа.
Източник: YouTube / Dan Bocchino
Рекордът за най-дълга избягана без спиране дистанция от член на племето е нереалните 700 километра в рамките на 48 часа.
За един маратон от 40 километра бягащите изразходват средно по 2600 калории. Тараумарците изразходват над 47 000 калории по време на традиционните им състезания.
Източник: iStock
Природата в тези части на Мексико е доста негостоприемна и предизвикателна.
Хранителните експерти са на мнение, че това е възможно само и единствено, заради склонността на представителите на племето да пият царевична бира преди и по време на състезание. Ето, че бирата помага за тичането.
Истината е, че са нужни около 4 литра, за да се напием с тяхната бира и можем да бъдем сигурни, че тараумарците не бягат пияни, а просто се възползват от калоричността на царевицата.
Източник: iStock
Дори за жените от племето не е никакъв проблем да догонят влака.
Хората от тараумара са известни с това, че буквално убиват плячката си с тичане. Те са много по-способни да издържат на дълго тичане от което и да е животно, и е просто въпрос на време газелата да капне от умора.
Това, което учените твърдят със сигурност обаче е, че ние също бихме могли да бягаме като хората от мексиканското племе. Една от причините да не можем в момента да го направим е, че цялата ни култура и общество ни тренират да сме крайно мързеливи още от ранна възраст.
Учените смятат, че босото тичане също играе голяма роля при развиването на подобна издръжливост. Според тях тараумарците имат много по-развита фина мускулатура, сухожилия и връзки в краката, заради начина, по който тичат.
При всички положения животът на племето тараумара е повече от удивителен, а примерът им чудесно ни напомня, че за човешките възможности не съществува лимит.
