Даяна Наяд вече бе доказала себе си като една от най-великите плувкини на дълги разстояния в света. Включена в Залата на славата на женския спорт в САЩ и Международната зала на славата по маратонско плуване, тя държеше няколко рекорда - както сред жените, така и сред мъжете. През 1975 г. привлича вниманието на цяла Америка, след като поставя световен рекорд, преплувайки Манхатън за по-малко от осем часа.
Но един голям мечтан подвиг ѝ убягва с години: да преплува разстоянието от Куба до Флорида без защитна клетка срещу акули. След четири неуспешни опита, тя се завръща към мечтата си на 64 години - и успява. След 53 часа непрекъснато плуване, тя изминава 177 километра в открито море, заобиколена от акули и отровни медузи. Не сме изненадани, че от Netflix направиха филм за нея.
"Това е невероятна история", казва Найад след плуването. "Имаш една мечта още преди 35 години - не се сбъдва, продължаваш напред. Но тя си остава някъде в теб. И на 60 започва отново да се събужда", разказва Даяна Найд.
Източник: GettyImages
Началото: Бягство във водата
Родена през 1949 г. в Ню Йорк, Даяна Наяд е дете на брокер. Родителите ѝ се развеждат рано и тя по-късно е осиновена от втория съпруг на майка си - предприемачът Аристотъл Наяд. Семейството се мести във Флорида, където 11-годишната Даяна открива страстта си към плуването.
Като тийнейджър е тренирана от олимпиеца Джак Нелсън, когото по-късно обвинява в сексуален тормоз. Болката от преживяното се превръща в мотивация:
"Само във водата се чувствах в безопасност", казва тя.
Източник: GettyImages
Даяна Наяд печели няколко щатски титли в гимназията и мечтае за Олимпийските игри в Мексико през 1968 г. Но тежка инфекция на сърцето я изважда от басейна за три месеца. Когато се връща, вече няма нужната скорост за къси състезания.
Звезда в маратонското плуване
Така се насочва към маратонското плуване - дисциплина, която ще я прослави. През 1970 г. поставя женски световен рекорд в първото си състезание, като изминава 16 км в езеро Онтарио за 4 часа и 22 минути. През 1974 г. плува 35 км в Неапол за 8 часа и 11 минути.
Но истинският пробив идва през 1975 г., когато обикаля остров Манхатън за под 8 часа - с почти час под предишния рекорд.
Източник: GettyImages
"Знаех, че ще успея. Чувствам се горда - не е лесно да обиколиш този остров", казва тя пред медиите.
През 1978 г., на 28 години, прави първия си опит да преплува от Куба до Флорида. Стига 108 км, но бурни ветрове я принуждават да се откаже. Следват още три неуспешни опита в следващите години.
Великият подвиг и последвалата критика
През 1979 г. Наяд поставя нов рекорд, като за рождения си ден преплува 164 км от Бимини (Бахамите) до Джуно Бийч, Флорида, за 27 часа и 30 минути - най-дългото непрекъснато плуване по онова време.
След този подвиг тя се оттегля от състезанията. Но мечтата за Куба остава жива. През 2013 г., на 64 години, тя прави петия си и успешен опит.
Източник: GettyImages
Плуването започва от Хавана. 53 часа във вода, пълна с акули и отровни медузи. Преживява повръщане от морска вода и силни течения. Използва специален костюм и маска срещу медузите, като ѝ се помага при обличането - нещо, което критиците използват като довод, че не е "неасистирано плуване".
Тъй като няма независими наблюдатели и пълна документация, рекордът така и не е официално признат, а Книгата на Гинес го премахва от своите архиви.
"Мислех, че сме осигурили достатъчно доказателства. Явно съм имала прекалено голямо самочувствие, че не ми се налага да доказвам нищо", признава Наяд.
Източник: GettyImages
По-късен доклад на Световната асоциация по плуване в открити води заключава, че няма доказателства за измама, и определя плуването като "асистирано, но реално", разказва Biography.
