Котките, подобно на хората, имат различни характери — едни са мълчаливи наблюдатели, други настояват за внимание с мяукане и мъркане. Според ново изследване на японски учени от Университета в Киото, част от причината за тези разлики се крие в гените.
Участници от цяла Япония попълнили въпросник за поведението на своите котки и предоставили ДНК проба чрез тампон от устата на животното. Фокусът на изследването бил върху андрогенен рецепторен ген (AR), разположен върху Х-хромозомата, който влияе на отговора на организма към хормони като тестостерон.
Котки с "по-късата" версия на AR-гена показали по-често мъркане и мяукане, особено мъжките, докато женските били по-агресивни към непознати. За разлика от тях, котки с "по-дългата" версия на гена били по-тихи и се срещали по-често сред породистите.
Източник: iStock
Мяукането не е само комуникация, но и ген
Интересно е, че същият "по-шумен" вариант на гена се среща и при диви видове като риса. Това показва, че опитомяването не винаги води до по-дружелюбно поведение - в напрегната или конкурентна среда, по-настойчивото поведение може да бъде предимство.
Изследването ни показва по-сложна картина на връзката между гени, среда и поведение. Подобно на градските чайки, които стават по-смели и агресивни край хората, котките също могат да развиват качества, които понякога са полезни, но не винаги желани.
Източник: iStock
Породистите котки са по-тихи
В крайна сметка, именно разнообразието в поведението е движеща сила в еволюцията - няма един-единствен идеален характер за котка, а по-скоро набор от качества, които са полезни при различни домашни условия, пишат ВВС.
